Личности


Искра Стефанова не писа да Изненадва и Провокира
Има хора, за които модата е съдба, предопределение и красива неизбежност. Именно от тези хора е и дизайнерката Искра Стефанова. Житейският път на талантливата дама започва на 7 септември 1966 година в прекрасния Разград. От съвсем малка Искра ясно показва усета си към красивото и желанието си да изглежда добре. Някак естествено се случва изборът й да замине за столицата и да продължи образованието си в Техникума по облекло „Вела Благоева”. Тук Искра разгръща с пълна сила таланта и дарбите си. Създава модели за облекла, проектира, крои, шие, но най - важното е, че е неотразима на модния подиум, когато се превъплъщава в модел. Запомнящо се е участието й в представително ревю със състезателен характер, на което тя представя техникума наред с много от значимите по това време модни български къщи като „Перун”, „Рила” „Валентина”, „ЦНСМ /Център за нови стоки и мода/”, на което е отличена с първо място. Техникумът се оказва силна школа за младата дизайнерка, и малко след завършването му тя започва работа в „ЦНСМ” като технически изпълнител. Работи с едни от най – значимите дизайнери по онова време, включва се активно в организацията на ревютата и в изработването на моделите за тях. През 1986 година Искра получава най – големият подарък от съдбата- ражда своя син . И до днес той е най – голямата й гордост. След промените, които настъпват в страната ни през 1989 година, Искра проявява завидна предприемчивост и създава една от първите частни фирми в страната – ЕТ „ИСА – 9”. Наема три помещения в София, превръща ги в бутикови магазини и започва да работи с индивидуални поръчки. Залага на дамската мода. Проектира и изработва предимно уникати в бутиков стил. През 1991 година Искра открива свое ателие за поръчки, към което има шивашки цех. Договаря продажби на моделите си в редица вериги модни магазини и става един от търсените дизайнери. Организира множество ревюта, модни спектакли и презентации, на които представя красивите си и запомнящи се модели. В многообразието от модели ясно личи творческият й почерк и характерен стил. Вярна на собствения си усет за красота, тя създава богато многообразие от модели, в които се стреми да стои далеч от каквито й да било подражания или взаимствани мотиви. Просто е себе си – винаги и във всичко. Искра е многостранно развита личност с богат набор от интереси и това ясно проличава в желанието й да потърси развитие в сфери, различни от модата. Насочва се към продажбата на вина и отваря свои енотечни магазини, в които предлага висококачествени вина , специална селекция. С времето Искра преоткрива непреодолимото си влечение към хармоничното и красивото, в което има втъкани дълбоки духовни символики. Наред с висококачествените вина, тя започва да предлага в магазините си екзотични и езотерични подаръци, като с времето самата тя започва да рисува специални картини /мандали, сцени от карти ТАРО, към които има особен афинитет, и други лични, духовни и наситени смислово и енергийно символи/. Тези магазини не случайно носят усещането за магичност, защото собственичката им ги нарича “Magic shop”, /»Вълшебен магазин»/. През 2006 година Иска прави рязък завой в кариерата си. Продава любимите си магазини заради настъпващата криза, за която има осезаеми предчувствия, и заминава със семейството си за Панама. След кратък престой там семейството решава да се върне отново в България. На път за родната си страна Искра случайно попада в магазин на унгарската модната марка «АМНЕЗИЯ» и това се оказва решаващо за последвалите събития в живота й. Досегът до тази свежа и изпълнена с живот мода й възвръща позабравената, но несекваща любов към стила и красотата на дрехите. Много скоро Искра става официален представител на модния бранд за България. Организира множество ревюта и презентации на марката. Креативността и творческата й натура проличават и в начина, по който тя промотира колекциите на бранда в представителния си магазин. Наред с това Искра се отдава и на страстта си да твори, превъплъщавайки я в уникалните дрехи, над които работи в момента. Мистика, послания от вечността и силен позитивизъм кодира в тях дизайнерката, защото искрено вярва, че отвъд границите на видимото и осезаемото има свят, в който властват доброто и справедливостта, а красотата е в простичките, но истински неща от живота, които правят хората щастливи. Защото Искра е един щастлив човек, който не спира да твори и да радва другите с потребността си да дарява любов и светлина. 


ИСКРА СТЕФАНОВА ЗА МОДАТА: Има нещо вълшебно, мистично и необяснимо в това да създаваш дрехи и да позволиш на хората да се чувстват красиви в тях. Модата изначално е стремежът на човека да покрие голотата си, да скрие дефектите си и да подчертае красивото у себе си. Тя е израз на несекващия човешки стремеж към съвършенство, хармония и завършеност. В нея всяка линия, всеки детеайл, всяка извивка е наситена с много значения и символики, които често остават непонятни за множеството. Но за мен, за която модата е начин на себеизразяване, нищо не е толкова простичко колкото изглежда на пръв поглед. В изборът ни на дрехи има толкова много невербални послания, които индиректно отправяме към околните. И ако дрехите скриват голотата на телата ни, те оголват душите ни, нашата същност и са като пътеводител в света на емоционалността ни! Вярвам, че като едно от изкуствата, модата ще бъде вечен генератор на идеи и най – прекрасното оръжие на жената, когато се бори за Любовта си! Бъдете дръзки! Бъдете смели! Бъдете себе си във всичко, и най - вече в избора си на дрехи и стил! Не забравяйте, че вашият стил е най – истинското огледало на същността ви!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ДИМИТЪР АТАНАСОВ - ЕДИН ТВОРЕЦ  С БЛАГОРОДНА ДУША

КАРИКАТУРИСТ, ХУМОРИСТ, ПОЕТ, ХУДОЖНИК - ТОВА Е ДИМИТЪР АТАНАСОВ ЕДИН ТВОРЕЦ С БЛАГОРОДНА ДУША, КОЯТО ВИЖДА И ПИШЕ КРАСИВО 

Лесно и трудно се пише за човек като него – лесно, защото талантът му, успехите му, наградите са му толкова много, че докато ги разглеждаш, четеш и ти става приятно и си казваш-заслужени. Трудно – защото Митко, така го знаят тук в Кубрат, е от онези скромни и добри хора, които не парадират, не се натрапват, не търсят изява и слава за пет минути.Така го запомних – всяка сутрин на път за работа виждах как един белокос и усмихнат човек с вестник в ръка поздравява минувачите и с по дума хубава им създава заряд и настроение за деня. Дълбок поглед, спокоен и уравновесен, с онова излъчване, с което могат да бъдат малцина. С душата, ръката и перото на ТВОРЕЦА. Митко е от тях. По-късно, вече когато се запознах и имах възможност да общувам с него, се убедих, че първоначалните ми впечатления са били просто правилни. От няколкото ми присъствия на негови мероприятия виждах и отношението на други негови колеги, в които имаше топлина, респект и висока оценка за него, като човек и творец. Перото на Делиормана Дулинко Дулев говори с братска обич за него. Тетевенският поет Георги Цоев го признава за майстор на афоризмите. Интелектуалец с огромно сърце, който търси и намира, отразява и претворява нещата от живота, такива,каквито са. Нашият разговор се състоя малко след, като той се пенсионира. Толкова неща, с които има и може да се похвали – а толкова скромен – дали да говорим за всички тях. Решихме да проведем чисто приятелски и непринуден разговор, и разговорът да ни насочва… 
 1.Митко, преди броени дни ти се пенсионира, като служител от Отдел „Култура” на Община Кубрат, но не и като творец. Излиза ли твореца в пенсия? /Усмихва се-скромно и красиво/
Няма пенсионирани художници и писатели. Това е състояние на духа. 
 2.Дефицита на ценности, стремежа за бързо и лесно печелене на пари, негативните модели, които се утвърдиха още с настъпването на така желаната и чакана демокрация – до какво доведоха всъщност? 
Всички искахме демокрацията и... останахме разочаровани. Тя се оказа грешно разбрана. 
 3. Твоето име е свързано с местния клуб „Жарава”. Как се роди идеята за него? 
Някога бях член на разградския клуб на хумористите, който се казваше “Нестинар” и участвах активно в него. Под ръководството на Дулинко Дулев и Иваничка Маджарова изградихме няколко етажа на “Голямата къща на смешните хора”, проведохме литературни четения и срещи на клубове. На тези изброени инициативи ходехме Дульо, Ванчето и аз, но за 1988 г. от Плевен Любен Христов отправи покана за двама хумористи и тъй като аз трябваше да отпадна, Маджарова ми се обади: “Митко, ти ще дойдеш, все едно, че имате клуб в Кубрат”, на което аз й отговорих: “А, не все едно. Аз ще си създам”. Така и стана. Още същата вечер се събрах с докторите Красимир Манолов и Павлин Михайлов и колегата Стоян Черников и си направихме клуб. Дори участвахме успешно в Плевен. И като се заредиха едни срещи със сродни души. С Дулово, Бяла, Разград, Асеновград. По-късно с Враца и Бургас. 
 4. Бързам да те попитам за интересните срещи, участия, запознанства, разговори които няма да забравиш. Кои имена са те докоснали дълбоко? 
Държа на приятелството ми с Велко и Дулинко, Георги Бербенков, Борис Арнаудов, Валекс и др. Незабравима среща имам с Турхан Расиев през 1987 г. в Габрово по време на биеналето. Запозна ни Бербенков. Турхан беше дошъл да получи награда от кмета на града. Спомена, че е издал нова книга, но няма излишна, защото носеше една-единствена за награждаващия го. След взаимните любезности се оказа, че и двамата сме чували един за друг и като му изрецитирах една негова епиграма от шейсетте години, той извади книгата и ми я надписа, като каза: - А пък аз съм тръгнал да я подарявам на кмета, който може и да не е чувал за мене. Епиграмата беше следната: Какво не достига на детската книга? Любовна интрига. А при първата ми среща с писателя Иван Жеглов (посредник отново беше Бербенков), един от близките приятели на Пеньо Пенев и автор на над 40 книги, след като си разменихме по две книги, той чете, чете от моите, засмя се и рече: - Много хубаво пишеш, ама нямаш име. Какво е това Димитър Атанасов?! Че то в България има поне десет хиляди души с това име. Виж друго си е Георги Бербенков, Иван Жеглов, Дулинко Дулев...Достатъчно е веднъж да ги прочетеш и да ги запомниш. Едното от посвещенията започваше така: “На моя събрат Димат..” и т.н. 
 5.Върху какво работиш в момента и лесно ли се твори по време на криза? 
Рисувам карикатури, а почивам с епиграми, афоризми и най-много с любимите ми гатанки. Може би се вдетинявам. А иначе демокрацията предложи безброй теми за бедността, корупцията, престъпленията, липсата на всякакъв морал и всички друго, за което се досетиш. 
 6.За какво не ти стига времето и за какво би искал да имаш? 
Изкушен съм от живописта, но все не намирам време за това, а и нямам условия. Железни аргументи, нали? 
 7. Да продължим с няколко думи за семейството ти, синовете ти вървят по твоя път, доколкото знам.. 
Имам чудесно семейство. Съпругата ми Дора работи в Банка ДСК. Синовете ми са Гален,
който е компютърен инженер и Марио – инженер-дизайнер. И двамата рисуват, и то чудесно.
 8. Объркани са младите, като че ли, къде е спасението за тях според теб? 
Объркани са, за което сме виновни ние, по-възрастните, че не им подсигурихме настояще. 
 9. Преди да попитам за предстоящи участия, искам да ми разкажеш за голямото признание, което ти получи преди няколко години – балканската антология, в която бяха включени твои творби… 
Радвам се, че съм включен в Антологията на балканския афоризъм, в която влизат творци от девет държави, сред които 33 българи. Тези дни изпратих карикатури за участие в конкурси в Пловдив, Анкара и Лима, Сега рисувам за Словакия, Бразилия и Белгия. 
 10. И в края на нашата среща – какво е твоето пожелание към нашите читатели? 
На читателите пожелавам традиционното здраве и късмет, а на екипа ви - творчески успехи и още повече читатели. Те го заслужават! 

 С Димитър Атанасов разговаря Н. Карагьозова
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Българин с успешна Рок-музика в САЩ-Тихомир Димитров

Представяме ви Тихомир Димитров – рок музикант, композиращ и изпълняващ едни от най-новите песни, нашумяли в Ню Мексико, а вече слушани и от негови български почитатели в интернет пространството. Това са „Messed Up World”, „Tearing Us Apart”, „Free”, „|’|| Be Gone”, „Shine Oп Mе”, „Sleepless Nights”, „Sail Away”, „Promise of a Brand New Day”. Позитивно и творчески настроен към живота, Тихомир продължава да работи над нови свои парчета, както и да излиза със своята рок-банда пред публика. 


От какво черпиш вдъхновение? 
 От най-различни източници – моя собствен живот, а също и от всеобщите житейски теми и неостаряващи проблеми и истини. Освен това, много вдъхновение намирам в музиката на някои от музикантите, които са ми повлияли – Tedeschi Trucks Band, John Mayer, Sheryl Crow, Jonny Lang, Doyle Bramhall 2nd, Eric Clapton и др. Някои от тях ги виждам често по концерти, други по-рядко, но това ми помага да вървя напред. 
 Кога и как започна да се занимаваш с музика? 
 С музика започнах да се занимавам от 12 годишна възраст. В Шумен ходих на уроци по класическа китара, а след това ме хвана треска за рок музика и балади. Но сериозно се захванах след моето имигриране в USA – на 20 годишна възраст. 
 Кой композира песните ти? 
 Всичките парчета, които са в уебсайта ми, са мои композиции, аранжимент и текст, с изключение на "Tearing Us Apart", която е мой аранжимент и изпълнение в дует с Felicia Ford, а текста е писан от Ерик Клептън през 80-те години. Песента „Messed Up World” е записана в дует с мой приятел и много добър композитор и музикант Sean Healen. Той наскоро прави записи на неговата музика с продуцента на Bob Dylan. 
Вярваш ли в нещо и в какво? 
Дали вярвам в нещо... Ще избегна да се заблуждавам, но само ще кажа, че вярвам, че всичко е възможно, ако човек вярва в себе си. Вярвам, че музиката е нещо, което изпълва хората по цял свят с дух, с надежда, желание и придава човечност на всички. 
Твои любими изпълнители и композитори? 
Като тинейджър, бях с по-ограничен вкус, но това е нормално и като всяко младо момче – Guns'n'Roses... Но сега слушам много различни жанрове и стилове, каквото ми допадне – Sting, Mark Knopfler, Robert Cray, Buddy Guy, Joss Stone, Mavis Staples, John Mayer, Joe Cocker, Gary Clark Junior и др. 
Необходимо ли е да се спазват определени правила и норми, не само в музиката, а и в изкуството изобщо?
 Що се отнася до правилата в музиката и изкуството – хареса ми този въпрос! Според мен е важно като музикант и композитор да знам, че има правила, да знам правилата какви са и да ги използвам, като основа за създаване на „успешна” музика. Но почти във всяко правило си има и изключение, и ако човек реши, че крайният резултат ще бъде по-добър, ако се нарушат правилата, ами тогава това е Правилото. Аз мисля, че най-важното правило в изкуството (музиката) е крайният резултат да е добър. Начинът, по който се стига до крайният резултат няма значение. Нарочно слагам думата ”успешна” музика в кавички, защото тълкуването на успех е различен за всеки. 

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство? 
 Далече съм от каквато и да е експертиза за българското съвременно изкуство. Не съм бил в България от 1998-ма година, така че не съм много в крак, но от това, което виждам и чувам по интернет – съм чул много добри музиканти и съм видял страшно впечатляващи творби на художници. Мисля, че интернет и достъпа до толкова безбройна информация и музика в Youtube, е оказала огромна помощ за развитие на младите хора в България. Преди време, единствения начин да чуя някоя песен, беше да я слушам на касетата 100 пъти докато я науча. А сега, в интернет, може да се намерят уроци за всичко или изпълнения от големите майстори, или пък да се види каква техника и какви инструменти използват. Сигурен съм, че съвременната българска музика и изкуство са валидни по цял свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар