ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ИГРАЛЕН ФИЛМ "ЗЛАТНА РОЗА"

Най-значителното събитие за българското кино в навечерието на неговата 100-годишнина е Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза”, който ще се състои от 11-и до 17-и октомври 2014 г. във ФКЦ – Варна.

Фестивалната програма ще включва два конкурса, в които се връчва наградата „Златна роза”: за пълнометражни и за късометражни игрални филми, като всички филми от състезателната програма ще бъдат показани в зала 1 на ФКЦ – Варна.

Първият конкурс ще бъде съставен от 15 заглавия на нови игрални филми, създадени след предишното издание на фестивала. Повече от половината – 9 от тях, са произведени с държавно финансиране – 8 са подпомогнати от Националния филмов център за реализация, една продукция е на БНТ. Останалите филми са независими продукции, създадени без държавна подкрепа, като повечето са получили субсидия за развитие, разпространение или за промоция.

Във Варна за първи път ще бъдат представени пред публика седем пълнометражни филма, както и девет пълнометражни дебюта в конкурса. Няколко филма в програмата – „Отчуждение” на Милко Лазаров, „Виктория” на Майя Виткова, „Урок” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, „Съдилището” на Стефан Командарев, вече участваха в най-реномираните фестивали – Венеция, Варшава, Сънданс, Ротердам, Кан, София, Карлови вари, Торонто и др. и спечелиха международно признание.

Ще участват също така филми, които вече успешно се срещнаха със зрителите в кината – „Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха” на Станислав Дончев, „Живи легенди” на Ники Илиев, „Вила роза” на Мартин Макариев, „Още една мечта” на Николай Мутафчиев, както и премиерните заглавия през есента – „Виктория” на Майа Виткова, “Българска рапсодия” на Иван Ничев, “Отрова за мишки” на Константин Буров.

Конкурсът за късометражни филми ще включва 19 заглавия, сред които “Три дни в Сараево” на Николай Тодоров, “Казабланка”, последният филм на Кольо Карамфилов, спечелил наградата “Джеймисън” за късометражно кино, “Жената от фара” на Ана Китанова, селектиран в конкурсната програма на престижните международни фестивали “Avvantura Festival Film Forum” в Задар, Хърватска, “Drama International Short Film Festival” в Драма, Гърция и Tofifest в Торун, Полша, и, разбира се, “Чест”, отличен с Голямата награда на Фестивала за късометражно кино в Клермон-Феран, на предишния победител в тази категория Павел Веснаков.

Информационната програма ще включва 7 пълнометражни филма, сред които независимият “Нощта на мечтите” на Борислав Костов , българо-американската копродукция “Имунитет” на Реймънд Стиърс, българо-кипърската копродукция “Радостта и тъгата на тялото” на Андреас Панцис, както и 15 късометражни филма.

Освен новите филми, които ще се борят за престижните награди, Националният филмов център е подготвил и юбилейна програма от 8 класически произведения на българското кино. И тази година ще отбележим годишнините на именити кинотворци – сценаристите Христо Ганев, Александър Томов, режисьорът Иван Терзиев, любимите актриси на няколко поколения Цветана Манева, Татяна Лолова, операторите Виктор Чичов, Красимир Костов, художниците Георги Тодоров – Жози, Анастас Янакиев с представяне на ретроспектива от избрани филми с тяхно участие. С програмата In memoriam ще си спомним и за големите творчески тандеми Валери Петров и Рангел Вълчанов, Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Изразявайки почит към таланта им, ще доставим едно ретро филмово удоволствие на варненската публика и гостите на фестивала.

Други съпътстващи събития на фестивала ще са:

- пичинг – специално организирано представяне на български проекти, спечелили през 2013-2014 финансова подкрепа от НФЦ за развитие,
с участието на Егле Вертелите – сценарист, режисьор и сценарен консултант
от Литва, Филип Бергсън – кореспондент на радио и телевизия ВВС, фестивален селектор и програмен консултант от Великобритания и български продуценти;

- кръгла маса на тема ”Късометражното игрално кино – модел за реализация, модел за комуникация”, организирана от списание Кино, в която ще участват млади автори и критици;

- представяне на книгата със сценарии за анимационни филми на Христо Ганев “Вятър работа”, издадена със съдействието на НФЦ по повод 90-годишния юбилей на автора;

- изложбата, която ще бъде подредена във фоайето пред зала 1 на Фестивалния комплекс във Варна, разработва една позабравена тема в българското приложно изкуство и ще включва над 50 архивни филмови плакати.

Фестивалът се организира от Изпълнителна агенция „Национален филмов център” със съдействието на Министерството на културата, Община Варна и Българската национална телевизия и в партньорство с Фестивален и конгресен център – Варна, “Артин вижън” и Българска национална филмотека и с медийното партньорство на “Формално”, “Програмата”, “Варна 24”, “Днес +”, IDA.bg, Moreto.net, “Народно дело”, varnautre.bg, Petel.bg, БНР, Дарик радио, Вестник “Преса”, OFFNews, в-к “Монитор”, “Нова Варна”, в-к “Стандарт”, Stand.bg.

Всичко за предстоящия фестивал можете да намерите на новата ни интернет страница www.zlatnaroza.bg.

Програма
на 32-ри Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”

Конкурс ПЪЛНОМЕТРАЖНИ (15 заглавия)

БУФЕРНА ЗОНА, реж. Георги Дюлгеров
БЪЛГАРСКА РАПСОДИЯ, реж. Иван Ничев
ВИКТОРИЯ, реж. Майя Виткова
ВИЛА РОЗА, реж. Мартин Макариев
ДОСИЕТО ПЕТРОВ, реж. Георги Балабанов
ЖИВИ ЛЕГЕНДИ, реж. Ники Илиев
КОРПУС ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ 2: ЯДРЕНА ЗАПЛАХА,
реж. Станислав Дончев
ОМБРЕ, реж. Захари Паунов
ОТРОВА ЗА МИШКИ, реж. Константин Буров
ОТЧУЖДЕНИЕ, реж. Милко Лазаров
ОЩЕ ЕДНА МЕЧТА реж. Николай Мутафчиев
ПОТЪВАНЕТО НА СОЗОПОЛ, реж. Костадин Бонев
ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ, реж. Явор Веселинов
СЪДИЛИЩЕТО, реж. Стефан Командарев
УРОК, реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов

Конкурс КЪСОМЕТРАЖНИ (19 заглавия)

69, реж. Дилян Павлов
EXTRA SAFE, реж. Галина Д. Георгиева
ВЛАСТ, реж. Борис Байков
ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ, реж. Иван Абаджиев
ДЪРВО БЕЗ КОРЕН, реж. Рузие Хасанова
ЖЕНАТА ОТ ФАРА, реж. Ана Китанова
КАЗАБЛАНКА, реж. Кольо Карамфилов
МОСТЪТ, реж. Яна Титова
НЕ Й КАЗВАЙ, реж. Яна Никова
ОЛОВНО СЪРЦЕ, реж. Слава Дойчева
ПАРКИНГ, реж. Ивайло Минов
ПРОБУЖДАНЕ, реж. Яна Лекарска
РОЖДЕН ДЕН, реж. Боя Харизанова
СЕДЕМ ДНИ, реж. Наталия Новачкова
СТЕРЕО ЛЮБОВ, реж. Мартин Илиев
ТРИ ДНИ В САРАЕВО, реж. Николай Тодоров
УЧИТЕЛ, реж. Орлин Милчев
ЧЕСТ, реж. Павел Г. Веснаков
ЮЛСКО УТРО, реж. Владимир Андонов

Информационна програма ПЪЛНОМЕТРАЖНИ (7 заглавия)

БЪЛГАРИЯ, ТАЗИ ВЕЧНА ЕРЕС, реж. Вал Тодоров
ИМУНИТЕТ, реж. Реймънд Стиърс
КОД ЧЕРВЕНО, реж. Валери Милев
НОЩТА НА МЕЧТИТЕ, реж. Борислав Костов
РАДОСТТА И ТЪГАТА НА ТЯЛОТО, реж. Андреас Панцис
ТАЙ ЧИ, реж. Росен Андонов и Шън Фей
ШЕСТИЯТ ДЕН, реж. Владислав Радев

Информационна програма КЪСОМЕТРАЖНИ (15 заглавия)

АСАНСЬОРЪТ, реж. Ивета Луис Контрерас
БЕСОВЕ, реж. Тодор Димитров
ВАКУУМ, реж. Крум Янков
ДИВ БУРЕН, реж. Смилен Савов
ИЗВЪН ЗОНАТА, реж. Румен Русев
КОНТРАЖУР, реж. Вал Тодоров, Калоян Патерков
ЛИНДА, реж. Антония Милчева
ЛЯТО ВЪВ ФИНЛАНДИЯ, реж. Галина Георгиева
ПАРИЖ, реж. Даниела Соколова
САМОДИВА, реж. Радослав Камбуров
СИРИН, реж. Крум Янков
СМЪРТОНОСЦИ, реж. Бо Калинов
СУХАТА РЕКА, реж. Антон Гутев
ТРИ СТЕПЕНИ НА ЗАТЪМНЕНИЕ, реж. Тодор Димитров
УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗГОВОР, реж. Камен Коларов

Ретроспектива: Годишнини на именити кинотворци (8 заглавия)

АВТОСТОП, реж. Никола Петков, 1971 (Филм на откриването)
Цветана Манева на 70 г.
А БЯХМЕ МЛАДИ, реж. Бинка Желязкова, 1960
Христо Ганев на 90 г.
БЯЛА МАГИЯ, реж. Иван Андонов, 1982
Виктор Чичов на 80 г.
ЗВЕЗДИ В КОСИТЕ, СЪЛЗИ В ОЧИТЕ, реж. Иван Ничев, 1977
Татяна Лолова на 80 г.
ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ, реж. Пламен Масларов, 1983
Александър Томов на 70 г., Георги Тодоров на 70 г.
МАРГАРИТ И МАРГАРИТА, реж. Николай Волев, 1988
Красимир Костов на 70 г.
МЪЖЕ БЕЗ РАБОТА, реж. Иван Терзиев, 1972
Иван Терзиев на 80 г.
ХОТЕЛ “ЦЕНТРАЛ”, реж. Веселин Бранев, 1982
Анастас Янакиев на 70 г.

Ретроспектива In memoriam: В памет на Рангел Вълчанов,
Свобода Бъчварова, Иванка Гръбчева, Валери Петров (2 заглавия)

ЖРЕБИЯТ, реж. Иванка Гръбчева, 1993
I част „Изборът”; II част „Гонитбата”
In memoriam: Свобода Бъчварова, Иванка Гръбчева

С ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ, реж. Рангел Вълчанов, 1978
In memoriam: Валери Петров, Рангел Вълчанов

Източник: http://www.zlatnaroza.bg/

Излезе книгата "Диви ветрове" на Лили Чолакова

На 26-ти септември от 18:30 часа в читалище ,,Николай Хайтов'' ще бъде представена новата книга на Лили Чолакова „Диви ветрове“, която излезе от печат. Входът е свободен за почитателите на поетичното слово.
За да ви запознаем отблизо с авторката и нейното творчество ще споделим какво разказва самата Лили за читателите на Артновини 365:

През 2011 г. издадох първата си стихосбирка ,,Лети, ти, мое вдъхновение''. Избрах нарочно това заглавие, за да не ме напуска музата. И моята ,,мантра'' наистина действа и досега! Вдъхновението често ме навестява, провокирано от картина, стих, музика или изживяване.    
Написах доста стихотворения и у мен се зароди мечтата да издам втора книга. Но се спъвах в липсата на необходимите финансови средства. Хем вярвах в мечтата си, хем имаше периоди, когато се обезкуражавах. Но никога не я заличих от съзнанието си! Докато един ден се осмелих да помоля за подкрепа добри и отзивчиви хора. Те се съгласиха да поемат по-голяма част от разходите по издаването на книжката. И ето, че днес, след доста месеци на подготовка и очакване, втората ми поетична рожба вече е факт! Чувствам се безкрайно щастлива! Една моя мечта беше износена, родена и сега очаква с нетърпение да се срещне със своите читатели в реалния свят...

Лили Чолакова има публикувани стихове във вестниците ,,Ретро'' и ,,България днес'', както и в сборниците ,,Поетично кафене'', ,,Приятели в поезията'', ,,Културна палитра'', 2013 г. и Алманах на Буквите, 2013 г. Нейни нови стихове са включени и в предстоящия за издаване Алманах на Буквите за 2014 г. Предлагаме на вниманието на читателите на Артновини 365 три стихотворения от стихосбирката ѝ ,,Диви ветрове'':

ВЯРВАЙ!

Когато мрачна, пак душата те боли

и почнеш във тъгата да се давиш;

когато чезнат и помръкнали звезди,

и песните си птиците забравят;

когато вън безжалостно плющи дъжда –

натрупва в тебе кални, мътни локви;

когато те прихлупват всички небеса

и всички пътища пред теб врати захлопват...

Тогава остани за малко с тишината,

която те изпълва изотвътре...

Изчакай!

Леко ще просветне светлината.

ПОВЯРВАЙ!

Ако днес не е, то утре...!

ЕСЕНЕН ЛИСТ

Искаш ли да ти разкажа за дъжда

и за онова листо във мрака.

което до мене долетя?

...усети, напразно че те чакам.

Приплъзна се по мен полека

с докосване на нежност от перце.

Без шум на мократа пътека

долепи жълто, сгърчено лице.

А есенният дъжд ръмеше...

Попиваше по кожата ми хлад.

Градът ли? Още той не спеше -

будуваше с дъждовен листопад.

Почувствах се като листото –

отронено, захвърлено в калта.

Погалих го с ръка, защото

ближи ни самотата под дъжда...

 ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

 Да умееш да живееш е изкуство!

 Да умееш волно в облаци да скиташ,

 даже гръм наоколо като трещи!

 Да умееш и безкрило да политаш.

 Нищо, че си със прерязани мечти...

 Да умееш бързо пак да се изправяш

 върху натрошените под теб стъкла...

 И обидите да можеш да забравяш -

 буйна, пълна с гняв изричаща река...

 Ако бурите със ярост те сразяват,

 но пак можеш да се смееш през сълзи;

 ако равнодушните те подминават,

 но с разбиране ги преценяваш ти...

 Силата дълбоко в тебе да  почиташ.

 Да се уповаваш - с нея окрилен.

 Тъй  на себе си ще можеш да разчиташ,

 без да си за другите закрепостен...

 Е, ако това умееш да направиш,

 то в живота си ще бъдеш ти щастлив!

 Простичките истини не ще забравиш -

 те ще бъдат твой житейски лайтмотив! 

 Лили  Чолакова

"Няма да се уморя да те обичам" от Любима Грънчарова

    Любима Грънчарова от Благоевград е млада и талантлива авторка на стихотворения. Това, което предизвиква интерес в творчеството ѝ е неподправения ѝ, различен стил. Тя издаде третата си поетична книга  "Няма да се уморя да те обичам" в Издателство МАБИС. Неин рецензент е един любимите ни български поети - Евтим Евтимов. Ето какво казва той за книгата: "Аз не познавам предишните книги, но новата ми привлече вниманието още от първия прочит.И с малки изключения нейните размисли се предадоха и на мен. Аз отдавна не бях чел книга с толкова много метафори, една от друга по-оригинални. Докато някои се опитват да объркат стихотворенията си с метафори, благодарение на тях, тя обогатява своята поезия. Поезията не се разказва, тя преди всичко е светоусещане. В нейните стихове има нещо космическо. Има сливане на земното с небесното."

За да дадем думата и на авторката, я поканихме на едно интервю, за да ви запознаем по-отблизо с Любима:

От какво се вдъхновяваш?

Вдъхновява ме красивото, доброто у хората, човечността.

Какво е за теб изкуството?

Част от моя живот.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Тази, която идва импулсивно, когато има какво да споделя.

В какво вярваш?

В добрината на малкото останали "човеци".

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството? 

Аз обичах да си говоря с големите – възрастните хора. Винаги имаше какво да науча от тях.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Според мен не. Изкуството, когато се създава от твореца, е неговия импулс за работа.

Кой са твоите любими писатели?

Класиците.

Какво ги прави такива?

Темите им са вечни.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Напоследък то се профанизира, стигайки до ежедневните житейски проблеми.

Какво пожелаваш на хората?

Здраве и импулс за творчество.



    Именно в тези кратки отговори се крие нещо безкрайно, което Любима е успяла да кодира и в самото заглавие на книгата си "Няма да се уморя да те обичам". Предаваме ви импулси обич от нейните стихотворения:

Шоколадови пръсти, устни диви малини,
тъмни череши, кръгозор и мечти,
папки нежно разхвърляни,
часовник, отброяващ въздишки и дни.
Пипала смучещи щастие,
диви огньове на немощ и страх,
две картини наивно нарисувани,
неистови радост и смях.
Камбанен звън, чаши кристални,
аз и ти, плач на дете,
приказна феерия, болна илюзия,
фалш, който зове.
Динамика, монотонност, пастелни пейзажи,
сливане с еднообразна тълпа,
схеми на поведение, на обличане, на мислене,
закърняване на ума.
Бясно препускане, телевизионно облъчване,
обезличаване на качества,
душа без душа,
безхаберно продуциране на ГМО вещества.
Тъмна завеса, шарени поляни,
полет на птици, необятна синева,
напомпани ценности в крепост заключени,
накладен огън от показността.
Пътища кални, чисти надежди,
изпрани копнежи, грозно зашити мечти,
измислена нежност, подправена радост,
а там далечe отговор ехти.

*********
Слабо вино, леко газирано,
шампанизирано, налято в букет,
бутилирано в шикозна бутилка,
машинно добавен етикет.
Маси отрупани, постелки, покривки,
стелеща се многопластова тълпа,
задръстване, път без изход,
поощрение за човеци без душа.
Вафлички, локум, памук от захар,
бонбони, семки, захарно петле,
виенско колело, блъскащи се колички,
начумерено, разревано дете.
Панаир, ансамбъл, музика, танци,
празнична програма, отворени сърца,
слънце, въздух, полет, стремежи,
барикадиран хоризонт от радостта.
Здрачен акорд, небето присвито,
прощално, отпращащо ведрия лъч,
една минута откраднато щастие -
проливно изсипал се дъжд.

***************************
Отразена светлина, пречупена в очите ти,
сенки бегли шарят из плета,
пчелни кошери, прашец отронен
от пъстра, цветна леха.
Диви кози, тучни ливади,
бистри планински води,
стръмни склонове, дълбоки долове
с пълноводни реки.
Поля, шарени ниви,
слънчогледи, лозя,
пясъчни дюни, пясъчна ивица,
шезлонги, чадъри, деца.
Море, вълни разбушувани,
прозрачна, топла вода,
емоция бавно завладява
ум, тяло, душа.
Безвремие. Хоризонтът изчезва.
Само пулсация извира в мен.
Тя пълни очите със сълзи,
тя сигнализира емоционален повей.
Безвремие. Сливане на очертания.
Син необятен простор.
Крачка утолено щастие,
бягство от собствен затвор.

Любима Грънчарова

Откриване на "Приказна разходка" в Пазарджик

Уникален по рода си и единствен за сега в света проект под заглавие „Приказна разходка” ще бъде открит официално на 19 септември 2014 г в 11 часа в парк – остров „Свобода” /Пазарджик/. Скулптурната композиция на открито включва триизмерни, големи по размери макети на земното кълбо, компаса, слънчевата система, картата на България и часовника. Обучителните макети са оцветени в пъстри цветове и всеки от тях е свързан с любими приказни герои като Пипи Дългото Чорапче, Пепеляшка, Малкия принц, Ян Бибиян и други. Автори на концепцията и реализатори на проекта са артистичното дуо Светозара и Марин Кузеви, подпомогнати от екип от местни творци. „Приказна разходка” е реализирана с финансовата подкрепа на Община Пазарджик. На откриването са поканени много ценители на изкуството, приятели и колеги на авторите, както и децата от града и региона, на които е посветен проекта.

Креативна изложба от Арт Семестър 2014 в Карол

 

На 12 септември от 17.30 до 18.30 часа в Арт салона на Корпоративен университет Карол на ул. Златовръх 1, гр. София, ще се проведе изложба от проведения Арт семестър за 2014, в който участваха студенти, творци на свободна практика в началото на кариерата си, както и именити, утвърдени художници, получили признание у нас и в чужбина. Арт Семестър 2014 г. се превърна в най-цветната и емоционална образователна програма на Корпоративен университет Карол, която с креативен подход съчета финансовите знания с творчески работилници. Всички творби, създадени по време на Арт семестъра са събрани в електронен Албум. Някои от тях вече са продадени, повечето са с актуални цени, посочени от авторите. Изложбата с произведенията, вдъхновени от финансовите знания е отворена през септември в Арт салона на Карол. Изложбената площ е предоставена безвъзмездно, Карол не удържа комисиони при продажба.

Йовица Миленов, който на финала на Арт семестър 2014, демонстрира на живо как прави уникални, космически картини със спрей, беше първият автор, който продаде всички свои творби, включени в албума.

Целият албум от изложбата можете да разгледате тук.

Вижте и чуйте участниците за Арт Семестър 2014 и заповядайте да се насладите, споделите, харесате, а защо не и купите едно интелигентно изкуство, носещо своите послания за всеки един човек, които сме убедени, че ще достигнат и до вас!

Не забравяйте: 12 септември, 17.30 - 18.30 часа в Арт салона на Корпоративен университет Карол на ул. „Златовръх” № 1, гр. София.

ТРАДИЦИОНЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС "ДОБРОГЛЕД" 2014

Организатори:
НЧ „Паисий Хилендарски – 1927“
Община Димово

* Конкурсът се организира всяка година по повод поредната годишнина от учредяването на читалището и във връзка Деня на поезията.

* Право на участие имат автори от цялата страна с не повече от три, непубликувани стихотворения без ограничение на тематиката.

* Творбите, напечатани в три екземпляра, поставени в голям плик и съпроводени от малък, запечатан плик с имената, адреса и телефон за връзка на автора, да се изпратят най-късно до 25 септември 2014 година на посочения по-долу адрес.

* Конкурсът ще бъде отчетен с общ рецитал на наградените и присъстващи участници на 01 ноември 2014 година от 14.30 часа в сградата на НЧ „Паисий Хилендарски“, град Димово.

* Наградния фонд е подсигурен от организаторите:

I-ва награда    – 200 лв.

II-ра награда   – 150 лв.

III-та награда  – 100 лв.

Можете да изпращайте творбите за участие до 25 септември 2014 година на адрес:

3750 гр. Димово, обл. Видин

ул. „Св. Русев“ 3

НЧ „Паисий Хилендарски“

/за конкурса/

или на e-mail: chitalishte_dimovo@abv.bg

тел. 09341/ 23 78  и  0885 52 51 13

На всички участници ще бъдат връчени грамоти и по един брой алманах "Доброглед - 2014".

Можете да посетите и страницата на НЧ "Паисий Хилендарски" - гр. Димово във Фейсбук.

ХУДОЖНИЦИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР | 1904 – 1954

„Художниците на Народния театър – 1904 – 1954“ е съвместен проект на Софийска градска художествена галерия и Народния театър във връзка със сто и десетата годишнина от създаването му. В изложбата участват непоказвани произведения (скици, снимки, костюми и др.) от архива на НТ и живописни произведения от фонда на СГХГ, Археологическия музей и Столична библиотека.

Експозицията включва творби на 63-ма художници, които работят на сцената на НТ като декоратори, костюмографи, шапкари, архитекти в периода 1904–1954 г. Изложбата представлява обзор на оцелялото материално наследство на българските художници в архива на днешния Народен театър „Иван Вазов“. Този архив ни разкрива десетки нюанси от художественото майсторство на живописци като Антон Митов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Георги Попов (Джон), на колоса на българската сценография Александър Миленков, на авторите Венера Наследникова и Асен Попов.

Това е един архив, който обаче ни дава възможност да се вгледаме в творчеството на десетки имена, които голяма част от изследователите на историята на българското изкуство, с техните „оценки“ за високо и ниско, за значимо и маловажно, незаслужено са пренебрегнали – Андромаха Аргирова, Милка Океанова, Пелагия Видинска, Мария Берова (Хенинг), Миньон Миленкова, Ани Хаджимишева, Райна Ракарова, Страшимир Мачев, Иван Крилов, Тодор Пеловски и др.

 В изложбата е поставен и акцент върху едно от световните културни събития през тази година – 450 години от рождението на големия английски драматург Уилям Шекспир.

Експозицията ще бъде съпътствана с редица културни събития като лекции, концерти, научна конференция, театрални спектакли и др.

Към експозицията е подготвен богато илюстриран каталог, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата. Част от изследователската работа по проекта е осъществена с помощта на програма „Студентски практики“, в която участват студенти от Националната художествена академия и Нов български университет.

Екипът на изложбата благодари на Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство, Национална библиотека „Кирил и Методий“, Национална художествена академия, Съюз на българските художници, Столична библиотека и др.

Аделина Филева – директор на СГХГ

Павел Васев – директор на Народен театър „Иван Вазов“

Пламен В. Петров – автор и ръководител на проекта

Неда Живкова и Рамона Димова – куратори

д-р Светлана Панчева – консултант

Ренета Георгиева, Николета Гологанова, Христина Грозданова,

Станислава Жекова, Деница Илиева, Наташа Ноева,

Адриан Петков и Надежда Янакиева – проучване и аудиогидове

Николета Габровска – преводач

Ани Делчева и Таня Пунева – коректор

Илинка Чергарова – реставратор

Стефан Стефанов – технически сътрудник

Петър Димов – реклама и връзки с обществеността

Мария Славчева – счетоводител

„Еко Експрес 2000” ЕООД – химическо чистене

„Iviart” – етикети

„ArtExpress” – паспартиране и рамкиране

ЗК УНИКА АД – застраховки

Иван Фезов – транспорт

Ивайло Димов – окачване

„ДИЯ-ЕЛ” ЕООД – осветление

ИЗЛОЖБАТА СЕ ОРГАНИЗИРА В ПАРТНЬОРСТВО С:

Народен театър „Иван Вазов“

Държавна агенция „Архиви“

Столична библиотека

Национална художествена академия.

В ИЗЛОЖБАТА СА ВКЛЮЧЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

И ДОКУМЕНТАЛНИ МАТЕРИАЛИ ОТ:

Архив на Народен театър „Иван Вазов“

Софийска градска художествена галерия

Национален археологически институт с музей при БАН

Столична библиотека

Частни колекции

Екипът на изложбата изказва специални благодарности на екипите и сътрудниците, оказали своята безрезервна помощ в изследователския процес - Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Национален музей за българско изобразително изкуство, Столичен куклен театър, Софийска опера и балет, Музикален театър „Стефан Македонски“, Държавна опера – Русе, Полския културен институт, Градска художествена галерия – Пловдив, Русенска художествена галерия, Съюз на архитектите в България.

Организаторите благодарят персонално на Иво Хаджимишев, Златка Боджова, Иво Милев, Бочо Бочев, Красимира Врингова, Десислава Минчева, Маргарита Недева, Петя Пенкова, Боян Александров, Бисера Томова, Добрина Желева-Мартинс, Евгения Калинова, Роза Радичкова.

Изложбата ще бъде открита на 16 септември и ще продължи до ноември 2014 г.

    

Никола Кожухаров /1892 - 1971/
Баня Лука
маслени бои върху шперплат, 74 х 92 см
СГХГ

Райко Алексиев /1893 - 1944/
Илюстрация – Театрална библиотека, 1918
туш, лави, темпера върху хартия, 21 х 17 см,
СГХГ

       

   

Борис Денев /1883 - 1969/
Градски пейзаж
туш, четка върху хартия, 43 х 60 см
СГХГ

        

Никола Тузсузов /1900 - 1977/
Скици за декори от „Преломът” (1954)

Дечко Узунов /1899 - 1986/
Из Добруджа, 1939 (детайл)
маслени бои върху картон, 40 х 50 см
СГХГ

Антон Митов /1862 - 1930/
Циганче, 1897
маслени бои върху платно, 54 х 33 см
СГХГ

Анна Недкова Хаджимишева /1915 - 1994/
Проект за декори (1946/8) в Софийската опера и балет
Колекция Иво Хаджимишев

   

Иван Пенков /1897 - 1957/
Скица за декори от „Тоз, който получава плесници“ (1924/7)

Източник: Линк към събитието във Фейсбук