Изкуството на Добромир Банев не признава правила...

фото: Валентин Иванов

Съвременната поезия на Добромир Банев внася „еднакво различна” романика сред почитателите на поетичното слово. Роден е през 1969 година в Ловеч. Завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгата "Еднакво различни", която излиза през 2011 година. Скоро на пазара излезе съвместната му книга с Маргарита Петкова "Абсурдни времена" – издадена от Лъчезар Минчев, чиято премиера бе на 18 юни 2013 година. Книгата им стана хит по книжарниците. Вече е поръчан четвърти тираж от "Абсурдни времена" и конкурент по продажби е само "Ад" на Дан Браун. През месец март 2014 година предстои да излезе от печат втората част на "Абсурдни времена" и след това издаване на втората му самостоятелна книга "Хамалогия на чувствата". Създател е на много текстове за поп-песни. Писал е за редица издания на периодичния печат. От Добромир, освен голяма доза поезия, блика едно зареждащо чувство за хумор и човек с оптимизъм към хората. Представяме Ви един искрен разговор Добромир Банев: 

 От какво черпиш вдъхновение? 

 От хората. Вече съм на 44 години, а те продължават да ме изненадват и удивляват. Особено когато са влюбени. Тогава те излъчват доброта, която се проявява в нещата, които пиша. 

 Какво е за теб изкуството? 

 Най-сигурният начин да се очовечаваме. Живеем във времена, в които материалното надделява, а битовизмите ни превземат все повече. Затова и кръстих съвместната ни книга с поетесата Маргарита Петкова „Абсурдни времена”. Изкуството ни движи напред. Такава е неговата функция още от най-древни времена. 

фото: Надежда Чипева

 Опиши поезията с една дума. 

 Откровение. 

 В какво вярваш? 

 В добротата. Опитвам се да търся положителното, уча се на оптимизъм. 

 Любим спомен от детството? 

 Моята първа ученическа чанта. Помня как родителите ми я купиха от Несебър. Странно, че сме способни да помним на пръв поглед незначителни неща. 

 Ще споделиш ли твои любими автори? 

 Те са много, разбира се. Но ето няколко: Димитър Димов, Яворов, Димчо Дебелянов, Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Стефан Цанев, Емили Дикинсън, Маркес, Ремарк, Чарлз Дикенс, Достоевски, Пушкин, Макс Фриш… Списъкът е дълъг. Най-любима, обаче, е Емили Дикинсън. 

 

Абсурдни времена

И какво ги прави такива? 

Историите, които могат да разкажат, независимо дали в стихове или в проза.

Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството? 

Изкуството е отражение на живота в криво огледало. Всеки творец сам решава какво ще облече преди да се огледа в него. Изкуството не признава правила и често правите форми не му отиват. 

 Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство? 

 Усещам, че се възражда и това ме прави радостен. Има много примери за това както в литературата, така и в киното, в театъра, в музиката. Упадъкът на чалгата като начин на живот е сигурен, нямам никакви съмнения. 

 Благодарим му за това интервю! А Вас, читатели на Артновини 365, Ви оставяме насаме със стихове на Добромир Банев:

 ЛЮБОВНА УМОРА 

 Убиват уморените коне. 

 И ние от любов сме уморени. 

 Дали ще ни екзекутират? 

 Не. 

 В умората ти пак прегръщаш. 

 Мене. 

 Не го мисли. 

Ще се смилят над нас. 

 Докосваме се нямо. 

Бавно. 

 Леко. 

Разстрелът е поредният ни шанс 

 пак тебе да обичам. 

Надалеко. 

Конете ги убиват всеки път. 

 Над нас ще се смилят. 

 Нали сме хора… 

 Смъртта е само начинът отвъд 

 от нежност 

 да не чувстваме умора. 

 ДОКАТО ПОЛУДЯВАМ, ЧЕ ТЕ ИМАМ 

 На другите поети остави 

 пчелите и тревата да възпяват. 

 От толкова измислени треви 

 те с всяка дума бавно полудяват. 

 Такава си, каквато си. За мен 

 ти няма със какво да си сравнима. 

 Наслада хладна в слънчевия ден. 

 Утеха топла в идващата зима. 

 Такава си. По устните личи. 

 По допира. И всеки отпечатък 

 от теб навсякъде по мен личи. 

 Така е. И така ще е нататък. 

 Такава си, каквато само аз 

 чрез думите портретно те рисувам. 

 Метафорите? Те не са в анфас, 

 когато искам, галя и целувам. 

 Пчелите и тревата са си там. 

 Такава си. Със нищо несравнима. 

 Аз всички мои думи ще ти дам, 

 докато полудявам, че те имам. 

 НАЗДРАВЕ, МИЛА

 Наздраве, мила! Нека ни горчи. 

 В горчивото е тайната ни сладост. 

 Оглеждам се във твоите очи, 

 преодолял наивната си младост. 

 Наздраве, мила! Нека е така, 

 каквото пожелавахме да бъде – 

аз, ти, по тебе моята ръка,

 далече от махленските присъди. 

 Наздраве, мила! Нека е за нощ, 

 поне за нощ да бъде драматично. 

 Телата си споделяме. Разкош. 

 Напук на всички, нека да е лично. 

 Наздраве, мила! Шапка. Чанта. Шал. 

 Червило. Две цигари. Малка стая. 

 Ах, би ми завидял дори Шагал, 

 че виното си пия с тебе. Зная. 

 Добромир Банев