събота, 31 август 2013 г.

На гости на Мери от Амфибия

Би ли се представила с няколко думи? 
Да, разбира се ще се представя. Аз съм Мери от Дует “Амфибия”. Весела. Емоционална. Винаги много положителна и усмихната. Зареждаща. 
Kъде е Твоята родина - този град, в който живееш сега, или там, от където Душата идва? 
По принцип съм родена в град Горна Оряховица, но ако трябва да гледам от гледна точка на душата, мисля, че сме от други нива на осъзнаване - от космоса. Там е нашата родина. 
Много важен и крещяш въпрос за мен е: „От къде черпиш Вдъхновение, първо като човек, после като творец?” 
Не мога да ти кажа от къде точно черпя вдъхновение, на мен така ми се дава. Разбираш ли ме?! Но иначе музиката ми е истинското вдъхновение. Тя за мен е невероятна сила и голяма енергия. После е детенцето ми. Ако искаш ми вярвай, само да го погледна в очите и абсолютно всичко забравям. Много ме пречиства. Ние сме положителни хора по принцип и в тази насока така мислим и действаме. Може би от там идва самото вдъхновение, от самата положителна настройка. 
За мен е изключително голямо удоволствие да разбера от теб в разговора преди самото
интервю, че ти си и певица.До този миг аз те знаех само като човек, а въпроса ми е кога започна твоята кариера на певица? 
(Красив и дълбок смях на радост, придружен с очарователната и усмивка). Сега ще

те смая относно нашата кариера на певици! Казвам „нашата“ защото винаги със сестра ми сме пели двете от три годишни. У дома се скачаше, непрекъснато се въртяха плочи на Лили Иванова, Васил Найденов, Мими Иванова. Имахме си любима песен „15-десeт лалета“ и буквално надувахме главите на нашите родители с тази песен. И така започнахме да пеем от съвсем малки.

Друг деликатен въпрос от моя страна е: След като си певица и имаш втора превъзходнапрофесия - да си майка, как съвместяваш и двете неща едновременно? 
Ако трябва да съм откровена – трудно, но се опитвам всячески да намеря баланса. Според мен трябва да се балансират нещата. По малко се занимавам с музика, а през другото време гледам детето си и все пак ми е изключително трудно. Но нали знаеш: мерака е голяма работа! Когато
човек има желание и мерак, няма значение за какво се отнася, то се получава и става. 
От къде идват темите за твоите песни или за вашите, ако трябва да съм точен?
На този етап са за моите. По принцип сестра ми е в отпуск по майчинство и си гледа момиченцето. Аз се свързах с един млад композитор от Ловеч-Камен Конов, който ми изпрати няколко негови песни и аз усетих някак, че на този етап от моя живот, аз съм динамична и енергична личност и обичам ритъма. Така предпочетохме да запишем три песни в денс вариант (бързи и енергични парчета). Свързах се с него в социалната мрежа „случайно или не“... е, ти знаеш, че няма случайни неща. След като се свързах с него, той ми прати музика, чух я, хареса ми и така ги направихме. На английски текстовете са негови, а на български са мои. „Аз летя“ и „Ти беше“ са мои. Клиповете са направени от „Kart studio”, а записите са правени във Велико Търново в „Spot music” на Добрин Пелтеков. 

Може ли да се каже, че музиката, която изпълняваш отговаря на твоя темперамент в момента? 
Да. Разбира се, че може да се каже, защото е така на този етап.
Много ме вълнува мен специално, как успя да разчупиш оковите на малкия град и се разшири към нещо по-голямо? 
Въобще не ми представляваше никаква трудност. Казах си, че така ще бъде. Казах си, че това ще е музиката за сега, динамична и енергична, и го направих. Не съм се впрягала в някакви задълбочени мисли, които пък да ме променят оттам нататък. Просто действам интуитивно.
Робуваш ли на правила? 
(Голяма и чаровна усмивка-веднага след като чу въпроса ми) Ау, въпрос с повишена трудност. Ако трябва да съм откровена твърдо не! Не! Не! (и избухна в смях след последното не). Ужас! А смятай, че трябва да учим детето на правила! 
Странно! 
Много странно. Според мен всичко има лимит и се разпростира в него. Стигнеш ли до него не трябва да го прескачаш. С това нещо се съобразяваме по някакъв начин. Но за правила, някой да ми каже нещо да го направя по неговия начин не по моя- не става! Става така, както аз го искам и съм решила, че ще бъде, а не по друг начин. 
Какво те зарежда за даден текст за да продължиш напред и да го завършиш? 
Единственото нещо, което трябва да ме зареди е спокойствието. Вътрешната ми свобода и хармония. Когато ти си настроен на тези вибрации, всичко се случва. Но имаш ли дисбаланс няма, как да се случат нещата. 
Трудно ли е да си певец и творец с България? 
Искаш ли да бъда откровена? 
Не!
(Тогава тя отново избухна в смях, защото очакваше да кажа заветното Да, но не го направих-провокирах).Но аз не мога да лъжа и ще бъда откровена. Изключително трудно е да твориш и да правиш каквато и да е музика в България. Нали чуваш каква музика върви навсякъде, харесват ли ти песните, сега ти бъди откровен? 
Някои само. 
И за мен е същото по принцип. 
На какво ниво е българската култура и музика според теб? 
Не бих казала, че сме на ниско ниво. Имаме много добри изпълнители и певци с изключителни гласове и техника на пеене. Но понякога има и неща, към които не трябва да се насочва вниманието. Според мен трябва да се насочва вниманието на хората към красивите неща. Поне аз така мисля. 
Като оставим настрана другите, ти къде се поставяш в творческата пирамида? 
Имаш в предвид от 1 до 10 или?!.. Не съм на ниско стъпало. Мисля, че съм там, където трябва да бъда в момента. Всичко е развитие на духа. Ти я имаш тази дарба и заложба но, трябва да я развиваш с годините си. И не трябва да отстъпваш, а да продължаваш смело напред. Мисля, че нивото ми е достатъчно добро. 
Какви са бъдещите ти творчески планове? Ако се има в предвид моето мнение е, че не ги издавам всичките преди да ги осъществя, при теб, как е? 
Не мога да ти отговоря на този въпрос! 
Не можеш защото нямаш отговор, или защото не искаш да ми кажеш? 
Просто нямам отговор. Тази година написахме и издадохме три песни, които се въртят по няколко радиостанции, но като цяло не съм мислила за догодина какво точно ще правя. Сега съм се съсредоточила над детето си, защото е първокласник на есен и вниманието ми е към него за момента. 
 Един от последните ми въпроси, които дефатко можеше да е един от първите е: Как толкова бързо успя да приемеш поканата-предизвикателство, за това интервю с теб.
Какво се случи? 
По принцип си изключително приятен човек, предразполагаш хората, не създаваш „стегнатост“, има една свобода около теб. Хората не можеш да определиш само по очите, а и по думите. Веднага след като ми предложи да направим интервю, аз прецених, че няма да имам проблем да дойда, да се срещнем и да го направим. 
Благодаря ти. Аз съм човек, който последните няколко години достатъчно много Добавя Стойност на хората около себе си и при условие, че ти се вряза в моята орбита, успя ли да усетиш самата стойност? 
Да, разбира се, че усетих тази стойност. Ти оцени някои неща в мен, таланта, самата музика. А и ме оценяваш като човек. Нали знаеш-случайности няма. Само да поясня, че стана изненадващо и нищо не е подготвяно предварително. Просто всичко стана в рамките на 5 мин. Ти ми писа, аз ти отговорих, после се чухме и аз дойдох-светкавично.(Отново смях и очарователна усмивка). 
Защо вмъкна думата светлина в разговора преди това? 
Защото за мен хората са два типа: Светлина и Тъмнина. С начина си на действие и мисли хората дават светлина. Това е усет и аз няма как да не го усетя. А има хора, които са точно обратното за огромно съжаление - живеят с тъмнина. 
Какво ще пожелаеш на читателите на Аrt novini 365
Искам да им пожелая най – вече да са благословени, да мислят много положително, независимо от трудностите в тази държава. Просто да са весели, да бъдат обградени с креативни, можещи, знаещи хора. Няма значение млади или стари са те. Трябва да могат да се забавляват и да се радват като децата. От изключителна важност е да си заобиколен от такива хора. 
Последния ми призив е: „Моля Родители Наблюдавайте играта на Вашите деца!“ А ти склонна ли си да наблюдаваш играта на твоето дете и съответно природата, която те е създала да наблюдава теб? 
Аз непрекъснато наблюдавам играта на своето дете. Това става интуитивно. Толкова много съм свикнала с него, че не го оставям на произвола, а непрекъснато е в обсега на погледа ми. Това може ли да означава, че и теб може някой да те наблюдава така? 
Не знам точно, може би силата от горе. Интересен въпроса ми зададе и сега наистина ме вкара в дълбок размисъл! Не знам дали съм наблюдавана, но съм водена при всички случаи. Усещам се водена, направи това, така ще стане, ето тук ще отидеш – ей такива неща. Когато се себеосъзнах станах още по-силна. 
Струва ми се, че в думата „наблюдаване” има нотка на съпротивление, но когато кажем, че сме осъзнали, че сме част от всичко, което ни заобикаля се появява другата страна на монетата и сякаш ставаме по-отворени и достъпни. Защото когато знаем, че сме наблюдавани, май ни се налага да се крием?!... 
Аз мисля, че никой не обича да е наблюдаван. Всеки е стресиран по някакъв начин. Прав си, че думата „да те наблюдава“ не е приятна и то никак. Знаеш ли, надявам се един ден хората да станат по-добри, по някакъв начин да отворят сърцата и душите си, и да бъдат себе си. Защото човек дълбоко в душата си, някъде там, на много дълбоки нива е прекрасно човешко същество. Но с времето нещата, които се случват допринасят за изкривяването им по пътя. 
Защо един ден, не може ли сега? 
Ами, да аз нямам нищо против и сега да станат нещата. Пожелавам го на всички от сърце. Но моят призив е да бъдат себе си. Да не робуват абсолютно на никого, за нищо. 
За мен беше един малък празник и да се срещнем в този прекрасен парк зад Съда в Горна Оряховица, заобиколени от деца(защото децата са чиста енергия и светлина). Да ти БлагоДаря за пореден път, защото така ми е тръгнало да го правя към теб от сутринта. И да ти кажа отново Намас‘те
Намас‘те, Христо! 

 Интервюто се проведе пред погледите на много деца в парка зад Съда в Горна Оряховица, щъкащи из парка, радвахме им се, усмихвахме им се докато течеше самото интервю. Този миг беше много красив. Избрах го там, защото съм привърженик на природата...

петък, 30 август 2013 г.

Изложба в Балчик!

Йовица Миленов, 
Женско тяло – масло Дълбок сън...
04.09.2013 г. в 18:00 в гр. Балчик, Художествена галерия (към Исторически музей) 
Изложбата може да бъде видяна до 11.09.2013 г. когато в 18:00 ще бъде открита II част на изложбата с резултатите от творческото ателие.
Автори: Стилян Петров, Йовица Миленов, Гергана Николова, Габриела Петрова, Ангеларий Димитров студенти от НХА, специалност „Живопис”, ръководител гл.ас. Кирил Божков Емилия Радойчич, Анджела Петровски, Данило Миятович, Йелена Вучич студенти от Факултет за приложни изкуства в Белград, специалност „Приложна графика - Фотография”, ръководители гл.ас. д-р Селма Джулизаревич-Каранович и проф. Бранимир Каранович Рисунката и живописта са фундаментални дисциплини в обучението на млади художници в академиите по изобразително изкуство. Всеки автор представя по две свои творби изработени с техниките акрил и масло. Показани са портрети, съвременна пейзажна живопис. Могат да бъдат видени реалистични търсения на натурата, която не се копира изцяло; концепции за търсенето на свободата и опитите за летене; разгадаването на философски въпроси - в търсенето на 'Аз-а'; социологическият въпрос за бихевиоризма на социалните маси - или как появата на идол провокира масово въодушевление, неговият нравствен пример върху обществото; следването на модерни примитиви и синтетизмът на Гоген; търсене на драматичност в експресията на картината чрез подчертаването на цветовият и тонален контраст; експерименти с ритъма на жестикулирането и тоналните стойности на работата с четка.


НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ - 2013 - ФОРСИРАНЕ НА ИЗБОРА

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ- Есенен салон на изкуствата 2013- ФОРСИРАНЕ НА ИЗБОРА 
 Автор на проекта: доц. д-р Галина Лардева 
Участници в проекта: Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев 

Между 1 и 30 септември Старият Пловдив отново ще бъде домакин на проекта Национални есенни изложби. Ежегодният фестивал на община Пловдив има една почти половинвековна история- за първи път се провежда в края на 60-те години на миналия век като опит да се излезе от извън наложения модел за функциониране на изобразителното изкуство. След 2000 година проектите, представяни в рамките на Национални есенни изложби, целят да трансформират идеята за класическо и съвременно и се превръщат не просто в поредната съвместна изложба на млади таланти, а в сбор от няколко самостоятелни експозиции. Тази година проектът е със заглавие "Форсиране на избора" и за част от младите автори, които ще представят творбите си, това е първа самостоятелна изложба. Изборът на тези таланти- всичките на възраст от 25 до 40 години, цели от една страна да се запази приоритетът на класическите форми в изкуството, а от друга- да се открият начини за възможно обновление и да се очертаят тенденциите в развитието на едно поколение. Освен това участието в„Форсиране на избора“ поставя акцент върху нюансите на избора и на всичко онова, което стои преди него. Както в живота, така и в изкуството, явленията са резултат не от отделни решения, а от множество често незабележими избори, които човек прави във всеки момент от живота си. За Национални есенни изложби тази година се изготвя двуезичен каталог, който съдържа, освен репродукции на повечето от изложените произведения, и материали за всеки от авторите, както и въвеждаща изкуствоведска студия посветена на съвременното българко изкуство.
Национални есенни изложби предлага на авторите и прекрасна възможност за създаване на нови контакти. Неслучайно е избрано заглавието на тазгодишното издание на Национални есенни изложби.
     Проектът се реализира с финансовата подкрепа на национален фонд Култура- програма Дебюти. Пловдив- кандидат за Европейска столица на културата 2019 
Организатор: Община Пловдив

четвъртък, 29 август 2013 г.

Мария Янакиева – за изкуството и благотворителността

Мария Янакиева е инициатор и организатор на поредицата сборници от съвременни български автори „Приятели в поезията”. След като се пребори с най-страшното – с рака, тя издаде сборнииците с благотворителна цел за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Въпреки, че се занимава с наглед големи и сериозни инициативи по същността си, усмивката не слиза от лицето й, а животът й е изпълнен с вяра, с много оптимизъм към хората, към своите приятели и българското изкуство. За да разберете повече за тази благородна инициатива, зад която застанаха над 100 съвременни български поети, я поканихме на разговор. Представяме ви младата поетеса Мария Янакиева: 


Как се роди идеята на благотворителната инициатива с поредицата сборници „Приятели в поезията”? 
Идеята ми се роди през лятото на 2012 г. За нея има много „виновници” – това са всички мои приятели и непознати хора, които ме подкрепиха в борбата ми с рака. Самата идея всъщност има и предистория – може би като всяка една обща идея. Казвам обща, защото една идея винаги се реализира от съидейници. Инициативата за създаването на сборник взаимствах от книгата „Христо от Лясковец и Приятели”, в която имах честта да участвам. Чувството на обединеност на много автори на едно място и в една книга е невероятно. Не може да се опише. А първият тираж на книгата „С участ на жена” на Дейзи Патън, бе разпродадена с благотворителна цел в моя подкрепа. В групата „Мария, обичаме те”, която моите приятели създадоха във Фейсбук, публикуваха свои стихове в продължение на месеци – всеки ден. Поезията лекува човешката душа. Тази група, книгата „Христо от Лясковец и Приятели” и инициативата на Дейзи Патън, послужиха за пример и тласък на идеята за сборник „Приятели в поезията”, който да се издаде с благотворителна цел – за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Споделих идеята с най-близките си приятели и усещах общата енергия, която се събра, да направим една обща книга със своята човешка мисия. И както Павлина Соколова казва за всички писатели в един неин стих: Да правим не война, а
изкуство!” – това се и случи. В социалните мрежи сме една голяма общност от пишещи приятели и идеята се разпространяваше и обсъждаше между нас още преди да я реализираме. Така през октомври 2012 г. излезе първият сборник „Приятели в поезията”, в който участват 33 автори със своите произведения. Събрахме се само за една седмица. А поредицата от сборници си дойде от самосебе си. Много поети, които чуха за инициативата на първия сборник, започнаха да питат дали ще има следващи сборници и дори сами изпращаха стихове, които да бъдат публикувани. Казах си: тогава няма какво да чакаме – продължаваме напред. Всички автори се канихме взаимно и така до април месец 2013 г. издадохме общо четири сборника „Приятели в поезията” с по 30-40 автора във всеки. Към идеята за благотворителност сами се присъединиха още автори с техните книги: „Хуморети по Уилям Шекспир” на Росица Петкова и Тодор Червенков, „С аромат на обичане” на Кадифе и Хартфилд, „Емоции в цвят” на Майя Дойчинова, „Две в една” на Анета Саманлиева и Красимира Колева, „Някъде от вътре” и „Някъде отвътре с душата на дете” на Десислава Церовска /Звезда Христова/.

 Кой спонсорира издаването на сборниците? 
 Нямахме спонсор. Сборниците се издадоха в izdavam.com, където всяка една книга може да бъде издадена и продавана чрез електронната им книжарница без наличието на тираж, като се печата книга по книга при всяка една поръчка. През септември 2012 г. всъщност и самата аз издадох стихосбирката си „Диви цветя” в izdavam.com точно с тази цел, тъй като нямах средства за голям тираж. Според мен творчеството, което ми е дадено даром от Бога, трябва да го трансформирам също в някакъв вид дар. След като издателят също прие присърце инициативата на „Приятели в поезията”, намали с около 35-40% производствената цена на т.нар. благотворителни книги, защото при този тип книгоиздаване с дигитален печат, при поръчки на единични бройки, производствената цена е по-висока, отколкото при спонсориране на тираж с офсетов печат. И всъщност средствата, които се събираха от продажбите на книгите чрез техния сайт, се превеждаха към дадена благотворителна кампания. Подавах в издателството IBAN или epay на дарителските сметки, където да бъдат превеждани събраните средства. До момента успяхме да се включим в три поредни спешни кампании. Разбира се средствата, които се събраха и дариха само от продажбите на книгите не са много, но многото е в самата кауза – в моралната продкрепа на човешкия живот, обединението на всички автори, читатели и много хора в името на изкуството и човечността. 

Кой води отчетността по продажбите и даренията на събраните средства? 
 Отчетността се вижда като информация в профила на автора. Това е една автоматизирана система на epay, чрез която се отчита всяка една поръчка и продажба в момента на тяхното извършване (независимо дали покупката се извършва директно по еpay от купувача или се превеждат пак по epay от куриера). И в края на всеки месец издателството превежда събраната сума от продажбите по сметката, която е посочена за дарение. Издателството може да даде месечен и текущ отчет по всяко едно време, въз основа на системата на epay. Затова с новите технологични възможности съм спокойна, че има пълна прозрачност и точна отчетност. Бъдещето сроред мен е в интернет. Благодарение на izdavam.com и всички автори, които се включиха, тази идея стана факт. 
 Само чрез izdavam.com ли се продават и разпространяват сборниците? 
 За съжаление или не, на този етап – да. Разговарях с някои издателства и книжарници, които имат изградена мрежа в цялата страна и им споделих идеята и каузата на сборниците. Процентите, които искат от продажбите на книгите са относително високи, а целта е колкото се може повече средства да отиват за тяхното предназначение – благотворителност. Освен това не се появи и спонсор, който да финансира тираж на книгите. Но аз продължавам да вярвам, че един ден в България – и издателствата, и читателите ще започнат да обръщат повече внимание на стойностното изкуство, отколкото на платеното, а и ще подкрепят подобни инициативи, защото това прави хората хора. И се надявам силно да гледат на авторите като пример за морал, а не като на цифри. Няма да спра да вярвам, че обединеността и себеотдадеността на всички автори си струва да се разраства сред хората. 
 Кои медии ви подкрепиха и обърнаха ли внимание на тази инициатива? 
 Засега всичко се случва само чрез интернет и все още не сме направили културно събитие с благотворителна цел наживо. Единствено Софийска камара направи публикации за издадените сборници в Търговски вестник. Но забелязвам, че някои медии започват все по-често да отразяват красивите неща, отколкото скандалните или платените сензации. И вярвам, че ще дойде време медиите сами да се интересуват от подобни инициативи, както и да забелязват много красиви и стойностни произведения или събития, които се случват, но все още не се отразяват масово. През това време ние ще продължаваме да творим и да (съз)даваме своите произведения за хората. 
Как избирате към коя кампания да бъдат дарявани средствата? 
 В случая е трудно да има избор при толкова нуждаещи се от лечение хора. Обикновено се ориентираме към изключително спешни кампании и книгите се продават, докато не се съберат необходимите средства за лечението на нуждаещ се. Това може да продължи месеци или да се случи за седмици. 
 Според теб доколко държавата подкрепя благотворителните кампании? 
 За съжаление Държавният фонд за лечение не може да покрие нуждите на всички нуждаещи се и това се знае. Тъй като повече от спешните лечения се извършват предимно в чужбина, чудя се дали сме се замисляли: колко средства – може би милиони – годишно се изнасят навън и се подпомага чуждото здравеопазване... и после се питаме – защо нашето го няма? Не мисля да откривам топлата вода – държавата е народът, а „държавата” е съставена от политически партии, които не пускат властта, докато не си вземат „своето”. Държавната подкрепа за благотворителността е ясна за всички от това, което се вижда. Да не говорим, че и всяка една продажба на произведение на изкуството с такава цел, се облага от държавата с данък печалба. Парадокс. 
Имате ли идея за развитие на „Приятели в поезията” 
и идеи за други инициативи? 
 Идеи се раждат постоянно. А доколко са осъществими е въпрос на време, доверие, организираност и отвореност към света. Също така винаги сме готови и към предложения и идеи от всеки, който иска да ни съдейства. Една от тях е сборниците да се преведат на други езици и по този начин – едновременно ще се популяризират български творци в чужбина, а с продажбите на сборниците могат отвън да влизат средства за подпомагане на нуждаещите се в България. Това засега са само идеи, но винаги знам какво и доколко мога да говоря по дадена идея, защото са напълно възможни неща. Засега обсъждаме това с Международна асоциация за популяризиране на българското изкуство по света (МАБИС). Не виждам причина български творци да се ограничат с публика само в България поради една единствена причина – липса на средства за излизане навън или подценяване. В България има изключително талантливи автори, които са на световно ниво. През 60-те години например става бум на латиноамерикански автори по света. Защо това да не се случи и с българските автори? Крайно време е да се привлекат средства за тяхното спонсориране, а не ограбване от високите проценти на издателства, книжарници, продуценти и т.н. Но българският творец е издържлив във времена на криза, работи и твори. И най-вече – остава верен на себе си и своя народ.  
Благодарим ти за това интервю! 
И аз благодаря на всички, които ви има. 

 Авторите участващи в инициативата „Приятели в поезията” чрез своите произведения са: Агапея Полис, Аглена Розин, Албена Стефанова, Александър Хаджидимитров, Ана Петрова, Ангел Колев, Анета Саманлиева, А. Желязова, Валентин Йорданов, Валентина Йосифова, Валентина Михайлова, Ваньо Вълчев, Васил Юруков, Величка Русева, Венцислав Йорданов, Весела Йосифова, Весела Дамянова, Весислава Савова, Веска Георгиева, Вилдан Сефер, Габриела Желязова, Галина Петрова, Даниела Капинчева, Дейзи Патън, Десислава Церовска, Детелина Златева, Диляна Славова, Добромир Банев, Добромир Радев, Дочка Василева, Евгения Георгиева, Евгения Тодорова, Екатерина Николова, Елена Петрова, Ели Зарева, Емил Розин, Жанет Велкова, Жени Иванова, Женя Иванова, Женя Христова, Зинаида Чаушева, Ивелина Никова, Ивелина Цветкова, Илияна Стоянова, Илко Илиев, Илко Карайчев, Йорданка Господинова, Камелия Виденова, Камелия Кондова, Костадин Костадинов, Красимир Ортакчиев, Красимир Тенев, Красимира Милева, Красимира Стойнова, Лили Чолакова, Любомир Денчин, Мадлен Хаджидимитрова, Марин Тачков, Мария Янакиева, Мартин Спасов, Мина Кръстева, Мира Дойчинова, Михаил Цветански, Надежда Маринова, Надежда Радева, Наско Енев, Нели Вангелова, Николай Дялков, Николина Милева, Нина Милкова, Павлина Петкова, Павлина Соколова, Пенка Василева, Пепа Лулова, Петя Кръстева, Пепа Лулова, Радостина Драгоева, Радка Атанасова-Топалова, Рашел Леви, Росица Петкова, Румяна Симова, Светла Гунчева, Светлана Илиева, Свилена Димитрова, Силвана Якимова, Силвия Аризанова, Силвия Гуцева, Силвия Йорданова, Силвия Райчева, Таня Мезева, Таня Милчева, Татяна Пенева, Тома Троев, Тоня Борисова, Христина Радомирова, Христо от Лясковец, Юлия Терзийска, Яна Вълчева, Яна Котева, Ясен Ведрин. 

 За контакт с Мария: m.yanakieva@abv.bg  и  0878 78 68 46

Изложба Живопис на Стефано Поповски в Стара Загора

Изложбена зала "Байер" ще бъде домакин на изложба живопис на Стефано Поповски от 2-ри до 16-ти септември. Ще бъдат представени около 40 картини. Всички да се чувстват поканени! 
Адрес - Зала "Байер", ул. "Лубор Байер" 1, Стара Загора.

сряда, 28 август 2013 г.

„I LIKE FEST / АЙЛЯК ФЕСТ”

За четвърта поредна година Пловдив ще събере своите жители и гости на „I LIKE FEST / АЙЛЯК ФЕСТ”. Фестивалът ще се проведе на 6 сепрември в Градската градина. Събитието се реализира от сдружение „Отворена сцена за изкуство О.С.И.” с подкрепата на Община Пловдив. Фенове на инициативата са хора с позитивна нагласа към живота. Тази година фестивалът отново ще предложи много атракции, уъркшопове и интересни музикални срещи с някои от любимите на публиката банди, среща с РЕВЮ и разбира се много от АЙЛЯК магията. Входът е свободен.

НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ-2013

НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ – ПЛОВДИВ, 2013 Регионален исторически музей - Пловдив участва в деветото издание на "Нощ на музеите и галериите – Пловдив" 2013, 20 – 21 септември (петък и събота) . Тази година в събитието участват над 70 локации, традиционно разделени в три програми: "Музеи и галерии" – 20 септември, "Култура и клуб" – 21 септември и "Град и публични пространства" – 20 и 21 септември. Основната програма на събитията е отворена от 19:00 до 01:00 ч. през нощта, а от 16:00 до 20:00 ч. ще бъде представена детската програма на "Нощта". С пълната програма можете да се запознаете след 1 септември на http://night.bg/, а блогът на фестивала http://night.bg/blog стартира още в началото на август.

Българин с успешна Рок-музика в САЩ - Тихомир Димитров

Представяме ви Тихомир Димитров – рок музикант, композиращ и изпълняващ едни от най-новите песни, нашумяли в Ню Мексико, а вече слушани и от негови български почитатели в интернет пространството. Това са „Messed Up World”, „Tearing Us Apart”, „Free”, „|’|| Be Gone”, „Shine Oп Mе”, „Sleepless Nights”, „Sail Away”, „Promise of a Brand New Day”. Позитивно и творчески настроен към живота, Тихомир продължава да работи над нови свои парчета, както и да излиза със своята рок-банда пред публика. 


От какво черпиш вдъхновение? 
 От най-различни източници – моя собствен живот, а също и от всеобщите житейски теми и неостаряващи проблеми и истини. Освен това, много вдъхновение намирам в музиката на някои от музикантите, които са ми повлияли – Tedeschi Trucks Band, John Mayer, Sheryl Crow, Jonny Lang, Doyle Bramhall 2nd, Eric Clapton и др. Някои от тях ги виждам често по концерти, други по-рядко, но това ми помага да вървя напред. 
 Кога и как започна да се занимаваш с музика? 
 С музика започнах да се занимавам от 12 годишна възраст. В Шумен ходих на уроци по класическа китара, а след това ме хвана треска за рок музика и балади. Но сериозно се захванах след моето имигриране в USA – на 20 годишна възраст. 
 Кой композира песните ти? 
 Всичките парчета, които са в уебсайта ми, са мои композиции, аранжимент и текст, с изключение на "Tearing Us Apart", която е мой аранжимент и изпълнение в дует с Felicia Ford, а текста е писан от Ерик Клептън през 80-те години. Песента „Messed Up World” е записана в дует с мой приятел и много добър композитор и музикант Sean Healen. Той наскоро прави записи на неговата музика с продуцента на Bob Dylan. 
Вярваш ли в нещо и в какво? 
Дали вярвам в нещо... Ще избегна да се заблуждавам, но само ще кажа, че вярвам, че всичко е възможно, ако човек вярва в себе си. Вярвам, че музиката е нещо, което изпълва хората по цял свят с дух, с надежда, желание и придава човечност на всички. 
Твои любими изпълнители и композитори? 
Като тинейджър, бях с по-ограничен вкус, но това е нормално и като всяко младо момче – Guns'n'Roses... Но сега слушам много различни жанрове и стилове, каквото ми допадне – Sting, Mark Knopfler, Robert Cray, Buddy Guy, Joss Stone, Mavis Staples, John Mayer, Joe Cocker, Gary Clark Junior и др. 
Необходимо ли е да се спазват определени правила и норми, не само в музиката, а и в изкуството изобщо?
 Що се отнася до правилата в музиката и изкуството – хареса ми този въпрос! Според мен е важно като музикант и композитор да знам, че има правила, да знам правилата какви са и да ги използвам, като основа за създаване на „успешна” музика. Но почти във всяко правило си има и изключение, и ако човек реши, че крайният резултат ще бъде по-добър, ако се нарушат правилата, ами тогава това е Правилото. Аз мисля, че най-важното правило в изкуството (музиката) е крайният резултат да е добър. Начинът, по който се стига до крайният резултат няма значение. Нарочно слагам думата ”успешна” музика в кавички, защото тълкуването на успех е различен за всеки. 

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство? 
 Далече съм от каквато и да е експертиза за българското съвременно изкуство. Не съм бил в България от 1998-ма година, така че не съм много в крак, но от това, което виждам и чувам по интернет – съм чул много добри музиканти и съм видял страшно впечатляващи творби на художници. Мисля, че интернет и достъпа до толкова безбройна информация и музика в Youtube, е оказала огромна помощ за развитие на младите хора в България. Преди време, единствения начин да чуя някоя песен, беше да я слушам на касетата 100 пъти докато я науча. А сега, в интернет, може да се намерят уроци за всичко или изпълнения от големите майстори, или пък да се види каква техника и какви инструменти използват. Сигурен съм, че съвременната българска музика и изкуство са валидни по цял свят.

ДИМИТЪР АТАНАСОВ - ЕДИН ТВОРЕЦ С БЛАГОРОДНА ДУША

КАРИКАТУРИСТ, ХУМОРИСТ, ПОЕТ, ХУДОЖНИК - ТОВА Е ДИМИТЪР АТАНАСОВ ЕДИН ТВОРЕЦ С БЛАГОРОДНА ДУША, КОЯТО ВИЖДА И ПИШЕ КРАСИВО 

Лесно и трудно се пише за човек като него – лесно, защото талантът му, успехите му, наградите са му толкова много, че докато ги разглеждаш, четеш и ти става приятно и си казваш-заслужени. Трудно – защото Митко, така го знаят тук в Кубрат, е от онези скромни и добри хора, които не парадират, не се натрапват, не търсят изява и слава за пет минути.Така го запомних – всяка сутрин на път за работа виждах как един белокос и усмихнат човек с вестник в ръка поздравява минувачите и с по дума хубава им създава заряд и настроение за деня. Дълбок поглед, спокоен и уравновесен, с онова излъчване, с което могат да бъдат малцина. С душата, ръката и перото на ТВОРЕЦА. Митко е от тях. По-късно, вече когато се запознах и имах възможност да общувам с него, се убедих, че първоначалните ми впечатления са били просто правилни. От няколкото ми присъствия на негови мероприятия виждах и отношението на други негови колеги, в които имаше топлина, респект и висока оценка за него, като човек и творец. Перото на Делиормана Дулинко Дулев говори с братска обич за него. Тетевенският поет Георги Цоев го признава за майстор на афоризмите. Интелектуалец с огромно сърце, който търси и намира, отразява и претворява нещата от живота, такива,каквито са. Нашият разговор се състоя малко след, като той се пенсионира. Толкова неща, с които има и може да се похвали – а толкова скромен – дали да говорим за всички тях. Решихме да проведем чисто приятелски и непринуден разговор, и разговорът да ни насочва… 
 1.Митко, преди броени дни ти се пенсионира, като служител от Отдел „Култура” на Община Кубрат, но не и като творец. Излиза ли твореца в пенсия? /Усмихва се-скромно и красиво/
Няма пенсионирани художници и писатели. Това е състояние на духа. 
 2.Дефицита на ценности, стремежа за бързо и лесно печелене на пари, негативните модели, които се утвърдиха още с настъпването на така желаната и чакана демокрация – до какво доведоха всъщност? 
Всички искахме демокрацията и... останахме разочаровани. Тя се оказа грешно разбрана. 
 3. Твоето име е свързано с местния клуб „Жарава”. Как се роди идеята за него? 
Някога бях член на разградския клуб на хумористите, който се казваше “Нестинар” и участвах активно в него. Под ръководството на Дулинко Дулев и Иваничка Маджарова изградихме няколко етажа на “Голямата къща на смешните хора”, проведохме литературни четения и срещи на клубове. На тези изброени инициативи ходехме Дульо, Ванчето и аз, но за 1988 г. от Плевен Любен Христов отправи покана за двама хумористи и тъй като аз трябваше да отпадна, Маджарова ми се обади: “Митко, ти ще дойдеш, все едно, че имате клуб в Кубрат”, на което аз й отговорих: “А, не все едно. Аз ще си създам”. Така и стана. Още същата вечер се събрах с докторите Красимир Манолов и Павлин Михайлов и колегата Стоян Черников и си направихме клуб. Дори участвахме успешно в Плевен. И като се заредиха едни срещи със сродни души. С Дулово, Бяла, Разград, Асеновград. По-късно с Враца и Бургас. 
 4. Бързам да те попитам за интересните срещи, участия, запознанства, разговори които няма да забравиш. Кои имена са те докоснали дълбоко? 
Държа на приятелството ми с Велко и Дулинко, Георги Бербенков, Борис Арнаудов, Валекс и др. Незабравима среща имам с Турхан Расиев през 1987 г. в Габрово по време на биеналето. Запозна ни Бербенков. Турхан беше дошъл да получи награда от кмета на града. Спомена, че е издал нова книга, но няма излишна, защото носеше една-единствена за награждаващия го. След взаимните любезности се оказа, че и двамата сме чували един за друг и като му изрецитирах една негова епиграма от шейсетте години, той извади книгата и ми я надписа, като каза: - А пък аз съм тръгнал да я подарявам на кмета, който може и да не е чувал за мене. Епиграмата беше следната: Какво не достига на детската книга? Любовна интрига. А при първата ми среща с писателя Иван Жеглов (посредник отново беше Бербенков), един от близките приятели на Пеньо Пенев и автор на над 40 книги, след като си разменихме по две книги, той чете, чете от моите, засмя се и рече: - Много хубаво пишеш, ама нямаш име. Какво е това Димитър Атанасов?! Че то в България има поне десет хиляди души с това име. Виж друго си е Георги Бербенков, Иван Жеглов, Дулинко Дулев...Достатъчно е веднъж да ги прочетеш и да ги запомниш. Едното от посвещенията започваше така: “На моя събрат Димат..” и т.н. 
 5.Върху какво работиш в момента и лесно ли се твори по време на криза? 
Рисувам карикатури, а почивам с епиграми, афоризми и най-много с любимите ми гатанки. Може би се вдетинявам. А иначе демокрацията предложи безброй теми за бедността, корупцията, престъпленията, липсата на всякакъв морал и всички друго, за което се досетиш. 
 6.За какво не ти стига времето и за какво би искал да имаш? 
Изкушен съм от живописта, но все не намирам време за това, а и нямам условия. Железни аргументи, нали? 
 7. Да продължим с няколко думи за семейството ти, синовете ти вървят по твоя път, доколкото знам.. 
Имам чудесно семейство. Съпругата ми Дора работи в Банка ДСК. Синовете ми са Гален,
който е компютърен инженер и Марио – инженер-дизайнер. И двамата рисуват, и то чудесно.
 8. Объркани са младите, като че ли, къде е спасението за тях според теб? 
Объркани са, за което сме виновни ние, по-възрастните, че не им подсигурихме настояще. 
 9. Преди да попитам за предстоящи участия, искам да ми разкажеш за голямото признание, което ти получи преди няколко години – балканската антология, в която бяха включени твои творби… 
Радвам се, че съм включен в Антологията на балканския афоризъм, в която влизат творци от девет държави, сред които 33 българи. Тези дни изпратих карикатури за участие в конкурси в Пловдив, Анкара и Лима, Сега рисувам за Словакия, Бразилия и Белгия. 
 10. И в края на нашата среща – какво е твоето пожелание към нашите читатели? 
На читателите пожелавам традиционното здраве и късмет, а на екипа ви - творчески успехи и още повече читатели. Те го заслужават! 

 С Димитър Атанасов разговаря Н. Карагьозова

понеделник, 26 август 2013 г.

Нищо Подобно фест в Стрелча

На 31 август и 1 септември в град Стрелча ще се проведе първото издание на „НИЩО ПОДОБНО ФЕСТ”. Организатор на проявата е сдружението „Луда Яна”, а целта е чрез тази своеобразна среща на музикални изпълнители от различни стилове и жанрове да се създаде мрежа от контакти между тях. „НИЩО ПОДОБНО ФЕСТ” ще събере на една сцена различни по стил музиканти от България и чужбина, и така ще даде нагледен урок по толерантност и уважение към онова, което другите творят. Целта, която си поставят организаторите на фестивала е да превърнат „НИЩО ПОДОБНО ФЕСТ” в най-големият безплатен фест на открито на Балканите. Желаем им успех!

Искра Стефанова не спира да Изненадва и Провокира

Има хора, за които модата е съдба, предопределение и красива неизбежност. Именно от тези хора е и дизайнерката Искра Стефанова. Житейският път на талантливата дама започва на 7 септември 1966 година в прекрасния Разград. От съвсем малка Искра ясно показва усета си към красивото и желанието си да изглежда добре. Някак естествено се случва изборът й да замине за столицата и да продължи образованието си в Техникума по облекло „Вела Благоева”. Тук
Искра разгръща с пълна сила таланта и дарбите си. Създава модели за облекла, проектира, крои, шие, но най - важното е, че е неотразима на модния подиум, когато се превъплъщава в модел. Запомнящо се е участието й в представително ревю със състезателен характер, на което тя представя техникума наред с много от значимите по това време модни български къщи като „Перун”, „Рила” „Валентина”, „ЦНСМ /Център за нови стоки и мода/”, на което е отличена с първо място. Техникумът се оказва силна школа за младата дизайнерка, и малко след завършването му тя започва работа в „ЦНСМ” като технически изпълнител. Работи с едни от най – значимите дизайнери по онова време, включва се активно в организацията на ревютата и в изработването на моделите за тях. През 1986 година Искра получава най – големият подарък от съдбата- ражда своя син . И до днес той е най – голямата й гордост. След промените, които настъпват в страната ни през 1989 година, Искра проявява завидна предприемчивост и създава една от първите частни фирми в страната – ЕТ „ИСА – 9”. Наема три помещения в София, превръща ги в бутикови магазини и започва да работи с индивидуални поръчки. Залага на дамската мода. Проектира и изработва предимно уникати в бутиков стил. През 1991 година Искра открива свое ателие за поръчки, към което има шивашки цех. Договаря продажби на моделите си в редица вериги модни магазини и става един от търсените дизайнери. Организира множество ревюта, модни спектакли и презентации, на които представя красивите си и запомнящи се модели. В многообразието от модели ясно личи творческият й почерк и характерен стил. Вярна на собствения си усет за красота, тя създава богато многообразие от модели, в които се стреми да стои далеч от каквито й да било подражания или взаимствани мотиви. Просто е себе си – винаги и във всичко. Искра е многостранно развита личност с богат набор от интереси и това ясно проличава в желанието й да потърси развитие в сфери, различни от модата. Насочва се към продажбата на вина и отваря свои енотечни магазини, в които предлага висококачествени вина , специална селекция. С времето Искра преоткрива непреодолимото си влечение към хармоничното и красивото, в което има втъкани дълбоки духовни символики. Наред с висококачествените вина, тя започва да предлага в магазините си екзотични и езотерични подаръци, като с времето самата тя започва да рисува специални картини /мандали, сцени от карти ТАРО, към които има особен афинитет, и други лични, духовни и наситени смислово и енергийно символи/. Тези магазини не случайно носят усещането за магичност, защото собственичката им ги нарича “Magic shop”, /»Вълшебен магазин»/. През 2006 година Иска прави рязък завой в кариерата си. Продава любимите си
магазини заради настъпващата криза, за която има осезаеми предчувствия, и заминава със семейството си за Панама. След кратък престой там семейството решава да се върне отново в България. На път за родната си страна Искра случайно попада в магазин на унгарската модната марка «АМНЕЗИЯ» и това се оказва решаващо за последвалите събития в живота й. Досегът до тази свежа и изпълнена с живот мода й възвръща позабравената, но несекваща любов към стила и красотата на дрехите. Много скоро Искра става официален представител на модния бранд за България. Организира множество ревюта и презентации на марката. Креативността и творческата й натура проличават и в начина, по който тя промотира колекциите на бранда в представителния си магазин. Наред с това Искра се отдава и на страстта си да твори, превъплъщавайки я в уникалните дрехи, над които работи в момента. Мистика, послания от вечността и силен позитивизъм кодира в тях дизайнерката, защото искрено вярва, че отвъд границите на видимото и осезаемото има свят, в който властват доброто и справедливостта, а красотата е в простичките, но истински неща от живота, които правят хората щастливи. Защото Искра е един щастлив човек, който не спира да твори и да радва
другите с потребността си да дарява любов и светлина.
  ИСКРА СТЕФАНОВА ЗА МОДАТА: Има нещо вълшебно, мистично и необяснимо в това да създаваш дрехи и да позволиш на хората да се чувстват красиви в тях. Модата изначално е стремежът на човека да покрие голотата си, да скрие дефектите си и да подчертае красивото у себе си. Тя е израз на несекващия човешки стремеж към съвършенство, хармония и завършеност. В нея всяка линия, всеки детеайл, всяка извивка е наситена с много значения и символики, които често остават непонятни за множеството. Но за мен, за която модата е начин на себеизразяване, нищо не е толкова простичко колкото изглежда на пръв поглед. В изборът ни на дрехи има толкова много невербални послания, които индиректно отправяме към околните. И ако дрехите скриват голотата на телата ни, те оголват душите ни, нашата същност и са като пътеводител в света на емоционалността ни! Вярвам, че като едно от изкуствата, модата ще бъде вечен генератор на идеи и най – прекрасното оръжие на жената, когато се бори за Любовта си! Бъдете дръзки! Бъдете смели! Бъдете себе си във всичко, и най - вече в избора си на дрехи и стил! Не забравяйте, че вашият стил е най – истинското огледало на същността ви!

събота, 24 август 2013 г.

В ръцете на художници оживяват исторически личности

Родолюбива инициатива разкрасява  Варна и дава повод на жителите и гостите на града да се почувстват отново горди, че са българи. Група млади и много талантливи ентусиасти – представители на хип – хоп културата у нас се обединяват под името „Възрожденци – Варна”. Съвременните будители са се заели да разкрасят Аспаруховия мост с ликовете на значими личности от родната ни история, подредени в хронологичен ред. Проектът им се реализира съвместно с СНЦ "ДЕМО". От началото на август до сега по стените на моста са оживели образите на Хан Аспарух, Левски, Ботев, Райна Княгиня и още цяла плеяда от личности, белязали по безспорен начин историята ни. Проектът е отворен за нови допълнения към своеобразната галерия на открито, която за сега завършва с логичния и провокативен въпрос: „Who will be the next one?” / Кой ли ще е следващият?



















































петък, 23 август 2013 г.

Филип Данчев и романът му - "Да бъде приключение"

         Днес ви представяме Филип Данчев – един съвременен писател в началото на своя творчески път, с множество разкази и вече издаден първи роман през юни т.г. – "Да бъде приключение", написан съвместно с Ива Касабова. Предстои издаването на следващия му роман „Глупакът от Монсегюр”, както и сборник с исторически разкази „И Рим остана свободен...” .  По образование е с френска филология, а по професия – водещ на новини в БНР.
В това интервю можете да се запознаете с неговата творческата личност.

Писателят Филип Данчев
Здравей, Филип. От какво черпиш вдъхновение за творчеството си?
Здравей. По принцип всяко нещо може да ми послужи като стимул за писане, да предизвика вдъхновение. В моя случай много зависи от това, дали става въпрос за разказ или за роман. Разказите ми например са вдъхновени предимно от случки, които съм наблюдавал във всекидневието, в живота край мен. Това може да са хората, преминаващи през един подлез, пресрещани от момиче, което раздава листовки (както се роди „Вечер над града“), жена на улицата, която изостава от кавалера си, който пък изобщо не забелязва, че тя е изостанала от него (точно това използвах в „Проверката“), някоя легенда, която ме е впечатлила и съм преработил през своя си мироглед (такива са „И Рим остана свободен...“, „Тезей“, „Зама“) или нещо, което съм преживял сам (например „Щастливецът“). Понякога може дори да е някаква философска идея макар че това определение ми звучи твърде сериозно – както стана със „Свободната воля“, „Лудост“ или „Човекът без мнение“. А може дори да е представа или картина, която се е появила в ума ми, както се получи с разказите „Целувката“ и „Балада за един несретник“. Във всеки случай при разказите вдъхновението идва от някакъв относително мимолетен стимул.
При романите е по-различно, доколкото първо се появява идеята, която ме интересува, която е привлякла вниманието ми трайно и след това, започвайки да я разработвам, постепенно идва и вдъхновението. За „Да бъде приключение“, който написахме съвместно с Ива Касабова – съмишленик в писането, водещата идея беше силата на въображението, благодарение на която човек може да постигне много, да преживее невероятни неща, независимо от конкретното си битие, което понякога може да е доста объркано. При всички случаи вдъхновението е на основата на нещо, което по един или друг начин ме е впечатлило, а за мое щастие все още наблюдавам света с любопитство и широко отворени очи.
Кога и как започна да създаваш своите произведения?
Някак на шега. Или по-точно – от любопитство, да видя дали ще ми бъде интересно и как ще ми се получи. Това стана относително късно – бях на тридесет и пет или тридесет и шест. Тъй като винаги съм обичал да пиша писма и приятелите ми винаги бяха възхитени от тях, от начина по който ги пишех, един ден се попитах какво ли ще стане, ако се опитам да напиша разказ. Опитах и не се получи зле. Разбира се, далеч не беше добър, но тогава усетих, че ми е приятно да пиша не само писма. Същевременно си давах сметка, че имам много да се усъвършенствам. За мой късмет попаднах в интернет на онлайн-курсове за творческо писане, които бяха организирани от „Barnes & Nobles“ (за съжаление тези курсове отдавна са прекратени) и се регистрирах. Английският ми далеч не беше на добро ниво, но можех да чета спокойно. Всеки курс беше разделен на осем лекции, които биваха обсъждани от участниците. Към тях имаше упражнения за курсистите, които също се коментираха. Практически не участвах, но четях всичко, което се правеше, попивах всеки един съвет или идея. Впоследствие попаднах на една чудесна книга на същата тема: „Курс за творческо писане“ от Йосип Новакович, в която също могат да се открият ценни идеи. Самият Новакович започва книгата си с думите, че на всеки съвет трябва да се гледа като на идея, а не като на правило; че всеки трябва да изпробва дадените съвети, да прецени дали те му подхождат и ако почувства, че те не са за него – да ги отхвърли с чисто сърце. През цялото това време продължавах да пиша разкази, като се стараех да прилагам наученото по начин, който да ми подхожда, да експериментирам, за да усетя стила, в който се чувствам най-добре. Това е и причината сред разказите ми да има и такива на историческа тематика и любовни, и чисто житейски истории, но и фантастика, фентъзи, някои с по-философска насоченост.
Авторите на романа "Да бъде приключение" - Филип Данчев и Ива Касабова
И тъй като вече имах натрупани разкази, реших, че ще е добре да ги кача в един блог, поне да видя как ще бъдат възприети от хората, които са най-добрият критерий. Речено – сторено. Малко бях изненадан, че започнаха да се приемат добре. Постепенно се запознах и с други хора, които също пишеха разкази. Един от тях беше Ива Касабова, с която си допаднахме като интереси, като теми, започнахме да обменяме идеи, да си помагаме, докато се стигна до написването на няколко съвместни разказа. Някак си от самосебе си се появи идеята да напишем роман. В началото започнахме почти на шега, някак без самите ние да вярваме, че ще имаме силата и умението да го завършим. Обмислихме идеята, спряхме се на тема, която вълнуваше и двама ни, изградихме структурата и започнахме да пишем. Оказахме се добър тандем, доколкото се допълвахме чудесно, единият издърпваше другия, когато попадне в криза, после другият издърпваше първия. Постепенно започнахме да гледаме на работата си все по-задълбочено, да изпиваме все повече и повече отделните сцени, докато накрая романът беше завършен. Сега работим върху втория си роман, който е пред завършване.
Какви са темите, които влагаш в творбите си?
Както споменах, темите са най-различни. Любопитен съм към света, интересувам се от доста неща и всяко нещо може да ме вдъхнови. В крайна сметка обаче всичко опира до хората. Единствената тема са хората. За тях разказваме, за тях пишем. Та какво по-интересно може да съществува от човешките взаимоотношения в необятната им палитра? Дали темата ще са взаимоотношенията в една любовна двойка или между двама приятели, дали ще е борбата за постигането на някаква мечта, дали ще става въпрос за духовно израстване – всичко е до хората и взаимоотношенията между тях. Може да се каже, че донякъде бягам от всекидневната проблематика, доколкото животът ни не е лек и така или иначе ние го живеем всеки ден. Всеки ден се сблъскваме с него и с грозната му страна, а когато човек отваря една книга, било то роман или пък просто се спира на някой разказ в блога ми, той най-вероятно иска да избяга именно от трудното си всекидневие, да помечтае, да се пренесе някъде – било във времето или в пространството, да изживее нещо приятно. Разбира се, „приятно“ не означава „лековато“. Във всеки случай винаги се старая да внеса някаква светлинка, да дам някаква надежда, че може да се живее и по-добре, че можем да направим живота си поне малко по-хубав, по-красив.
Иначе като жанр... според мен всичко е до голяма степен изграждане на среда. Вземете например филма „Междузвездни войни“. Заменете космическите кораби с коне, лазерните оръжия – с пищови, лъкове и стрели, а Звездата на смъртта – с форт и ще получите един класически уестърн. Мисълта ми е, че една и съща история може да се пресъздаде както в средновековна атмосфера, така и в съвременна среда и да носи едно и също послание.
Дебютният роман "Да бъде приключение" на Филип Данчев и Ива Касабова
Вярваш ли в нещо и в какво?
Според мен вярата и надеждата винаги съдържат в себе си доза неверие. Предпочитам убедеността. Когато човек е убеден, той не вярва, а знае, сигурен е; докато когато вярва... едно е да кажеш: „Вярвам, че ще си взема изпита“, друго е да кажеш: „Убеден съм, че ще си взема изпита“. Та ако говорим за убеждения, убеден съм, че човек може да постигне много повече, отколкото е в състояние да си представи, стига да отхвърли съмнението на хората, които неминуемо ще се появят с изрази като: „Да не мислиш, че е толкова лесно?“, „То, ако ставаше така, всички щяха да са го направили...“, „Къде ще се мериш с този или онзи?“ и всички подобни семена на съмнението. Докато човек не опита, няма как да знае дали наистина даденото нещо е невъзможно (разбира се, едва ли някой в България дава зор да стане президент на Съединените щати, например). Естествено, че има фактори като възраст, които действително не позволяват много неща, но въпреки това съм убеден, че повечето ни човешки мечти са напълно осъществими.
Кои са любимите ти автори?
Не един и двама. На първо място Умберто Еко; за мен няма такъв гений, който да съчетава огромна ерудиция и талант. Друг, за когото веднага се сещам, е Гор Видал с тънката му, жилеща сатира – достатъчно е да си спомним неговият „На живо от Голгота“. Неоспоримо е майсторството и на Стивън Кинг, макар че този жанр не ми е много по вкуса и вероятно затова не съм писал нищо в тази посока. Няма да подмина и Ерве Базен с неговата трилогия „Писъкът на совата“, „Смъртта на кончето“ и „С глава в стената“, който – за мен – е един от майсторите на психологическата дисекция, ако мога така да се изразя. Няма да подмина и „Малкият принц“ от Екзюпери – книга, която е толкова многопластова, че в даден момент звучи дори езотерично. Разбира се, далеч не мога да се огранича само с изброените. Така или иначе този въпрос едва ли има точен отговор, защото сме живи хора и се променяме, развиваме се, а оттам се променят вкусовете и предпочитанията ни. Ако не е така, значи сме мъртви.
Необходимо ли е да се спазват определени правила и норми в изкуството?
Според мен, независимо от вида изкуство, правилата трябва да се научат много добре, за да бъдат нарушавани майсторски. Проблемът е, че докато се изучават, се случва човек да свикне с тях и впоследствие да забрави да ги промени „по свой образ и подобие“, да ги прилага в съгласие със своето светоусещане. Тогава може да се получи майсторски изпипана творба, която да няма дух. Ако изучаването на правилата се пренебрегне има опасност човек да реши да твори както намери за добре. Тогава е възможно да се получи нещо наистина добро, но в повечето случаи се наблюдава съсипването на иначе добра идея. Златната среда не случайно е Златна.
Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство ?
Независимо за какъв тип изкуство става въпрос, има много добри творби, но нерядко те страдат от вторачването в битието ни. Далеч съм от мисълта, че трябва да бягаме от него (и да искаме не можем), но прекаленото фокусиране в калта на живота често пъти оставя тежък привкус. Някой беше казал, че литература, която навява отчаяние, е престъпление, но според мен това се отнася за всяка една област от изкуството. От друга страна, ако се фокусираме единствено върху житейските проблеми в България, никога няма да можем да „пробием“ навън: те са твърде неразбираеми за хората, които не са живяли тук, които не са преживяли това, с което се сблъскваме почти всекидневно. Канадски филмов критик беше писал, че този проблем се наблюдава и при канадското кино: то е толкова насочено към местните проблеми на канадците, че е неразбираемо за хората извън Канада. И действително, да се сещате за някой канадски филм? Пак казвам: това не означава, че трябва да пренебрегваме действителността или да я замаскираме в шарени багри, но прекомерното й експониране вреди не по-малко от нейното пренебрегване. Действието в един роман например може да се развива в България, героите да са българи, но историята да е описана по възможност така, че да е разбираема за всеки един човек по света (а далеч не всеки би разбрал да речем, как може хем да е модерна столица, хем булевардът да е в дупки; хем да е нов „Мерцедес“, хем да е с допълнително монтирана газова уредба). Тогава ще имаме реалния шанс да излезем по широкия свят, защото талантите ги имаме.

 Можете да откриете разказите на Филип Данчев и Ива Касабова в блога им:

http://malkiatprintz.blogspot.com/

или да ги последвате в тяхната страница във "Фейсбук":

https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev