четвъртък, 19 декември 2013 г.

Павлина Йосева - майстор на поетичното слово!

Павлина Йосева е поетеса, художник, автор е на поетични спектакли, които изпълнява, актриса на свободна практика, режисьор и оператор на няколко документални филмаи какво ли още може да се каже за един всестранно развит творец. Може би всеки, докоснал се до таланта й, установява, че тя е неизчерпаем източник на творчество и много енергия. Често пъти с Павлина се шегуват, че по ирония на съдбата е родена на 24 май и живее на ул. „Св.Св. Кирил и Методий”. Може би не случайно има такива съвпадения в живота й, а като майстор на поетичното слово в творческата й биография се вписват следните поетични книги „Трудна за сънуване”- 2006; „Още тишина” - 2011  и хумористичната  „Еротика по селски” - 2011,  която включва първите бългрски стихове, написани на североизточен диалект. Двуезичната книга „Отвъд тишината“ (преведена от Христо Граматиков на руски език), която е издадена през 2013 година и бе представена в Дома на писателя в Санк Петербург.  Павлина е носител на няколко национални литературни награди: през 2006-та – първа награда в конкурса „Ерато” на вестник „Уикенд”; „ Искри над Бяла”, 2010-та;  през 2012 - в конкурса на името на Биньо Иванов; и от конкурса  „Паметта на водата“ - 2013 в град Бяла ( област Варна) и с поощрителни награди  „В полите на Витоша” – 2011от конкурс за хумор и сатира в град Кубрат  -  2011;  от конкурса “ Искри над Бяла, 2013“. Член е на съюза на шуменските писатели и на градския писателски съюз в Санкт Петербург, Русия. Павлина не спира да обикаля България и да изнася пред своите почитатели поетичните си спектакли (от образа на хумористичната съвременна баба Мара, която е създадена от Павлина до всеки един лирически образ, който пленява
"Брегът на планетата" - акварел и акварелни моливи
многобройната й публика. 



Павлина Йосева е ръководител на направление „Театър” в Международна асоциация за българско изкуство по света”.

Като художник Павлина има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина.

От какво черпиш вдъхновение?
Вдъхновението е нощна птица, поне при мен. Идва след дългия  ден и влиза направо в съня ми. Буди ме, за да пиша, или просто не ми дава за заспя. Случва се и денем да ме връхлети, но    по - често се случва  по тъмно.
Какво е за теб изкуството?
Изкуството  е Живот!  Ако го нямаше, Животът просто би бил едно живуркане,  сведено до  най - обикновени неща като: събуждане, работа, ядене, пиене, отделяне, говорене, любене, заспиване... И щеше да бъде много тъжно. Изкуството осмисля живеенето и  пришива криле на дните и нощите ни!
Опиши поезията с една дума.
Аз май отговорих с предварение.:)  Криле!  Поезията е летене!
Вярваш ли в нещо и в какво?
Вярвам  в себе си. Вярвам в хората, в доброто човешко начало. Знам, че сме Тук,  за да разгърнем потенциала си до край, за да бъдем добри и да обичаме.

Любим спомен от детството?
Детството е  възторг.  В него не вирее тъгата.  Спомням си как вечер с моите сестри и  брат,  а през ваканциите и с братовчедите ми, пеехме до късно нощем.  Съседите често идваха да питат:
„ За какво пеете? Какво празнувате толкова често?“  А  ние отвръщахме просто:  „Празнуваме Живота!“

Ще споделиш ли твои любими автори? И какво ги прави такива?

Борис Христов, Петър Анастасов, Евстати Бурнаски... 
Има още, разбира се, но няма да изброявам всички любими имена.
Какво ги прави такива ли?! Истинската ПОЕЗИЯ  влиза  в сърцето и остава там. Без логика, без причина, без обяснения.

Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството? Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Задължително трябва да се знаят правилата,  дори и само, за да имаш правото да ги нарушаваш! :)
Но това е по скоро в рамките на шегата.  Без правила няма изкуство.  Дори в хаоса има вътрешен ред.  Свободата не значи липса на правила.  Аз смятам,  че трябва да се спазват точно толкова, колкото ни е нужно да бъдем верни и на себе си.
Може би точно,  защото времената са изключително предизвикателни,  на ръба на оцеляването,  има толкова духовност, толкова събития напоследък.  Хората имат
потребност да се хванат за нещо.  Спасението е  в  изкуството,  то ни прави ХОРА,  то ни свързва,  прави ни по-добри  и  съпричастни,  с една дума – по човечни.
Щастлива съм, че срещам толкова  талантливи  писатели  и  поети,  и съм благодарна за възможността да бъда приятел с много от тях.



ОЩЕ ТИШИНА...
І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Заровихме под младата трева
костюма и усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че живите  невинаги  живеят.
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата.
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама ...Мама побеля
и роклята ѝ ставаше по-тъмна.
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите ѝ  нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче из джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета.

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах - късен вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна, че го няма.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

След време някой просто срещнал мама.
Билети ѝ предложил, за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

ІІІ.

А мама си отиде през октомври.
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката ѝ  в ръката ми изстиваше.

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива под цветя и тихи думи.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.
Една от тях е мама.



ВКУС НА ВЕЧНОСТ 

 Комата е в стаята, при мама. Вечерта е тъмносиня хала. 
Въздухът не стигаше - грамаден, и ненужен като щедър залък. 
А в леглото - нейната пустиня - гънки пясък, сякаш е навяван. 
Докато усещах, че я има, бавно осъзнавах, че я нямам. 

 Палнах Светлина! Хиляда свещи. Вън заключих много страшен вятър, 
дето може да гаси горещо, дето може да затрие Вяра. 
Бях голяма, колкото вратата. Мама ме погледна изпод вежди. 
Стисках зъби, вкопчена в ръката ù, докато усетя вкус на Вечност. 

 Двете ми сестри – вода и огън, смаяни, на Господа в капана, 
шепнеха крещейки, че не могат... Без земя на дъно ще пристанат. 
Нужен беше някой чудотворец, който скубе звуците от лира. 
Гледах и не вярвах на прозореца. Светеше луна като секира. 

 ПО-ТЕЖКА ОТ МОРЕ... 

 Изгубен мрак. Брадясал капитан. 
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма. 
Лулата му дъхти на стар тамян, 
а корабът е храм. Но е продаден. 

 Сирените не пяха ли добре?! 
Не смеят да го гледат. Не се смеят.
 Една сълза – по-тежка от море. 
Една жена бе скочила от кея.

вторник, 10 декември 2013 г.

Традиционна Коледна Изложба в Горна Оряховица

Христо от Лясковец и Николай Стайков
Голям интерес предизвика  откриването на  традиционната коледна изложба- базар на горнооряховските художници. Десетки  ценители на изкуството и приятели на творците се събраха в ГХГ ''Недялко Каранешев'', за да се докоснат до богатата експозиция - сплав от страсти, емоции и послания. Гостите бяха завладяни от магията на над 50 живописни творби в различни техники и багри. Цветни пейзажи, красиви женски тела, натюрморти, цветя, икони и дърворезба привлякоха погледите на малки и  големи, оставяйки приятни емоции.
В уникалната изложба са представени произведения на бележити горнооряховски художници, както и на тепърва изгряващи творци. Галерията красят живописните картини на Роза Абаджиева, Илия Банков, Стефан Балтов, Ваня Балтова, Мариета Кулова, Петър Крусев, Колю Табаков, Пепа Хаджитодорова, Пламен Гурбалов, Симона Стоянова, Красена Спасова, Милена Борисова, Йоана Ангелова, Янко Янков, Кирил Иринчев, Йона Стефанова, Десислава Цуцолова, Валентина Григорова, Светла Палчева, Ваня Койнакова, Йордан Машнигаров и други. Интерес будят иконописта на Моника Москова и дърворезбата на Любомир Момчев.
Сред авторите на тазгодишната изложба е и  протоиерей  Антоний, който участва с  три икони. Произведенията на още един свещеник са подредени в галерията -  тези на иерей Николай Стайков, който подреди  три свои горнооряховски пейзажа. Отецът дори обеща да дари някои от своите произведения на сдружение „С вяра в доброто” и с парите от тях да се помогне на бедни дечица. Всеобщ интерес предизвика „Композицията” на Емил Георгиев, създадена чрез новаторската тeхника, наречена аерография.
Изложбата - базар в градската художествена галерия може да бъде разгледана до края на годината.

Празнична новогодишна вечер с МАБИС!

Международна асоциация за българско изкуство по света има удоволствието да ви покани на Празнична новогодишна вечер с МАБИС, която ще започне на 16 декември 2013 година в 18.30 часа, а кога точно ще свърши, никой не знае! Празникът ще се случи в „CHILLOUT CAFÉ” в близост до НДК. Доброто настроение и емоциите ще разпалят няколко талантливи творци от различни жанрове, сред които оперната прима Розалина Касабова, гласовитите изпълнителки на автентичен български фолклор Елица Райчева и Радостина Йовкова, композиторът – певец Иво Николчев, поетесите Мария Янакиева и Даниела Капичева. И това ще е само началото, защото всеки, който поиска да се изяви на микрофона, ще бъде посрещнат с овации! Нека направим празника незабравим за всички членове и приятели на МАБИС! 
Входът е свободен. Заплащате само консумираното от вас. Носете си доброто настроение и не забравяйте широките усмивки! 
ОЧАКВАМЕ ВИ!!!

четвъртък, 5 декември 2013 г.

"Черчеве" - прозорец в подкрепа на българските дизайнери и занаятчии

Диана Василева
“Черчеве” е дума, която се помни, а прозорецът е символ на много неща – нека въображението ти опише какво виждаш там. Ти избираш какво да сложиш в тази рамка. Това е философията на създателите на “Черчеве” Диана Василева и Мира Джамбазка – две амбициозни, дейни млади майки с много идеи. Впоследствие към тях се присъединява и дизайнерът Вяра Ценева.

Само за трите месеца от основаването си, организацията е провела десет арт-базара и организира следващите да, един от които ще бъде на 8 декември в “Студио 5” на НДК, вече имат изградени връзки с галерии, заведения, други организации в областта на изкуствата, приобщени са над петстотин автора, като на техните базари досега са били представени над двеста и петдесет от тях, а броят на желаещите да се включат непрекъснато расте.

Мира Джамбазка
Диана е автор на бижута с името Eva Pendientes, а украшенията на Мира носят името MODO mood in fabric. По-важното е, че освен всички лични и обществени ангажименти, дамите основали “Черчеве”, развиват и благотворителна дейност, като събират средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ и организират работни ателиета и арт-терапии за малките пациенти.

Как се роди идеята да създадете "Черчеве"?

Диана: Дъщеря ми беше на годинка, животът поскъпваше и се наложи да търся начин да я отглеждам нормално. Тогава ми хрумна да започна да правя бижута. Отначало ги купуваха приятели, после – приятели на приятели и на третия месец ми хрумна да направя малка изложба в неголямо заведение в квартала. Обявих това във “Фейсбук” и за моя изненада посетителите бяха толкова, че заведението се пукаше по шевовете. Изминаха няколко месеца, дойде лятото, а аз продължавах да имам само редовните си клиенти. Хрумна ми, че ако организирам безвъзмездно базар за ръчно изработени бижута, ще дойдат и други творци. От една срана те ще доведат своите клиенти, които ще видят моите произведения, от друга – моите клиенти ще видят станат и техни. Така се запознахме и с Мира.

Вяра Цанева
Мира: В един топъл юнски ден, на една пейка в парка, докато обсъждахме колко е трудно за българските автори да намират сцена за изява, се роди идеята тези базари да се превърнат в редовни събития. Да можем лично да контактуваме с хората за който всъщност е предназначен трудът ни – това е една прекрасна възможност да се ориентираме какво и как да правим, без разбира се да изневеряваме на творческите си възгледи. От друга страна познанството с колеги също е много ползотворно по множество причини. Така ние самите като автори взехме решението да направим всичко по силите си да организираме различни формати на срещи между творците и всички онези, който имат отношение към създаденото със сърце и ръце.

Диана: Осъзнахме, че имаме нужда да го направим и се появи “Черчеве”. Мира даде много идеи и насоки, както връзки и контакти, опит, с който започнахме всичко, без да инвестираме нито една стотинка. Двете се допълваме във всичко: мислим в една посока, вибрираме в една честота, защото имаме ясна, проста и много човешка цел.

Какви са целите, които си поставяте?

Диана: Стремим се да организираме събития и изяви в сферата на ръчната изработка, чиято
цел е да обедини всички, които имат отношение към красивото и оригиналното. Даваме възможност за изява на творци, авторите да застанат зад произведенията си, искаме да срещнем онези, които създават нестандартното с онези, които го харесват. Искаме да наложим ръчната изработка като предпочитан и търсен продукт.

Мира: Бихме били изключително щастливи, ако се случат поне няколко от нещата, за които се борим: все повече хора да разберат, че в техният град, на тяхната улица живеят творящи личности, който изработват с ужасно много старание всевъзможни прелести и има смисъл да бъдат подкрепени; авторите също да разберат, че когато имат претенциите да бъдат такива и за да има смисъл всичко което се опитваме да направим, трябва да реализират свои собствени проекти. Разбира се, че повечето от нас черпим вдъхновение от едни и същи източници, но нека това да бъде истинско вдъхновение, отразяващо нашият свят, а не копирането на нечии чужд.

Диана: Не на последно място “Черчеве” подкрепя и събира средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ. Освен че авторите даряват свои произведения, които се продават на всеки базар с цени, каквито клиентите решат, ходим всяка седмица при децата в този център, за да правим ателиета и арт-терапии, с цел да се чувстват по-добре, по-щастливи и значими. Там помагаме на децата да създадат свои бижута, които ще бъдат изложени на едноседмичен коледен базар.

Предполагам, че за всичко това е необходимо много енергия. Какво ви вдъхновява във всички тези начинания?

Мира: На първо място непреодолимото желание да постигнем това с което сме се захванали.
Като автори в работата си се вдъхновяваме от всичко, което ни заобикаля: от децата ни, от малки предмети, които виждаме с други очи, от вятъра... Като част от екипа на “Черчеве” основно се вдъхновяваме от хората около нас, от другите автори, от усмивките на посетителите, от очите на децата на който помагаме, чрез благотворителния “Щанд на доброто” с дарения от творби, който носим винаги с нас.

Докато сме на тема благотворителност, намирали ли сте подкрепа от някоя институция?

Диана: “Черчеве” е само на три месеца и все още не сме правили конкретни постъпки пред някакви институции, но това, което сме си поставили като задача, е в големите градове да има отделено постоянно и целогодишно място – малка градина или парк, където авторите на ръчно изработени бижута и занаятчиите да имат възможност да продават свободно произведенията си. Искаме да превърнем тези места в цветни петна насред градовете и те да се превърнат в спирка за чуждестранните туристи.

Какво според вас трябва да се промени, за да има по-добри условия за това изкуство и за изкуството по принцип?

Мира: Конкретно за авторите на ръчно изработени бижута – именно това, което каза Диди. Трябва общините да подпомагат дейността ни, предоставяйки ни паркови пространства, станции в метрото... всевъзможни места на които да можем да организираме редовни събития, така че възможно повече хора да се запознаят с това творчество, да усетят вълшебството на така изработените украшения, да оценят уникалността, автентичността и самобитността, която притежава всяко едно бижу и в крайна сметка да предпочетат нещо наистина красиво. Това ще даде възможност и на самите автори да продават творбите си по-лесно, да се чувстват по-спокойни във всекидневието си и оттам – да проявят още повече творческите си заложби.

Вярвате ли в нещо и в какво?

Мира: В доброто начало във всеки от нас.

Диана: Знаем, че ако искаме да получим резултати, признателност и добро отношение, то ние самите трябва да бъдем на това ниво и за пример. Затова се стараем да обърнем внимание на всеки един от творците, които участват на базарите, които организираме, да се съобразим с всеки доколкото е възможно и равен шанс и старт за всеки. Силно вярваме, че обединението и единната, позитивна сила водят до зашеметяващи резултати и затова насърчаваме самите автори да са част от организациите, за да се чувстват в помощ и да допринасят за успеха на всички. Все пак си признаваме, че нашите връзки, контакти, познати, както и интересните ни идеи, са една голяма част от успеха ни.

Какво е мнението ви за съвременното българско изкуство и могат ли българските творци да излязат с произведенията си по света?

Мира: В България определено има автори на световно ниво във всички сфери на изкуството.
Някои от тях успяват да излязат с произведенията си по света, но тъжното е, че обикновено го правят за собствена сметка. Огромната част нямат такава възможност.


Диана: Интересуваме се персонално от всеки автор, който участва в базарите, имаме обща картина за това, какво е социалното положение на всеки един от тях, от какво се нуждае и т.н. Повечето са майки с малки деца, в майчинство, безработни или такива, които работят нещо друго и отделят от малкото си свободно време, за да творят. Много малък е процентът на авторите, които имат собствени фирми или успяват да се изхранват от творчеството си. А тези, които имат магазин или галерия са единици. Положението им като творци е незавидно и това отново ни препраща към въпроса за подкрепата от страна на институциите, за ролята на държавата, която е в дълг към творците в България.

петък, 29 ноември 2013 г.

HANDMADE REVOLUTION - Коледен Арт базар!

 Коледен Арт базар. 8 декември 2013 г. 14:00 до 19:00

Призоваваме Ви тази Коледа да подарите интелигентни подаръци на хората, които искате да се почувстват обичани! Това което ще видите на този коледен базар е любов и отношение във всеки детайл. Ръчно изработени бижута, шалове, чанти, шапки, картини, домашна декорация, коледна украса... и всичко това изработено с много старание от ръцете на повече от 40 български творци, които са избрали да правят това без което не могат да живеят. Подкрепете ни! И не защото се сещаме само по Коледа, а защото винаги го правим - ние отново ще подкрепим СДРУЖЕНИЕ "ДЕЦА С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ" дарявайки свои творби, които вие посетителите можете да вземете със себе си оставяйки сума по свой избор. Ще сме много благодарни на всички, които споделят това събитие и поканят приятелите си да се присъединят!

„Фестивал на съвременната керамика”

„Фестивал на съвременната керамика” 2013.29.11 - 13.12.2013 
Галерия - книжарница София Прес, ул. “Славянска” 29 

 Четвъртото издание на „Фестивал на съвременната керамика” се организира от секция
”Керамика” към СБХ и ще се открие в салоните на галерия-книжарница „София Прес” и в галерия „Дебют”. Своебразно продължение на традиционните ежегодни керамични изложби, които са и празник за художниците-керамици, които честват на 12 декември своя покровител - Свети Спиридон, този форум е етап от реалното състояние на керамичното изкуство. Създадената традиция, да се канят в изложбата утвърдени автори за почетно участие, е продължена. Тази година те са Сашка Балева и професор Красимир Джидров. Изложбата има за цел, продължаване на художествената традиция, утвърждаване на приемствеността от различните поколения творци, демонстриране на нови техники и естетически похвати. По време на „Фестивал на съвременната керамика” ще се проведе творческа работилница и образователна лекция пред ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. „Фестивал на съвременната керамика” 2013 е поредната стъпка напред в това толкова трудно, истинско и съзидателно изкуство, носещо топлината и заряда на човешката ръка и дух. Изложбата се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 година, с финансовата подкрепа на Програма „Култура” на столична община.

вторник, 26 ноември 2013 г.

"Небето е последният залог" на Рашел Леви

              Излезе в печат втората стихосбирка „Небето е последният залог” на поетесата

Рашел Леви. Премиерата на стихосбирката се състоя на 16-ти ноември 2013 г. в галерия „Класика” – гр.София, а книгата бе представена от поетесата Камелия Кондова,  която е и неин редактор. Художник на корицата на стихосбирката е дъщерята на Рашел Леви - Леонора Славова. Стиховете на Рашел са с един характерен  и запомнящ се стил, познаващ се вече от много нейни почитатели.


Рашел Леви е вдъхновена от мелодиите  на "Цигуларя на покрива", "Хава нагила", песента на Роко Граната "Марина" и като че ли тяхното въздеайствие е вплетено и възкръснало отново в поезията й. Ето какво споделя и самата Рашел: „Тези мелодии отговарят на отделните цикли от стихосбирката, кореспондират с духа и търсенията им. Основа на първия цикъл "Кога ли?" е търсенето на един позабравен дух – този на празника, ознаменувал средата на миналия век – време, пресичащо двете му тревожни половини. Мюзикълът, музиката, модата от това време носи мекотата, а и светлия дух
на един пожелан празник. Вслушайте се в простичката, но кипяща от жизненост, мелодия на Роко Граната, в безсмъртната му "Марина" и ще откриете този дух. Нарекох празника на онова време родина, в която винаги се връщаме, но не за да останем дълго. Усещането за липсата й, но и за копнежа по нея – този тъмен, но и съзидателен порив е в основата и на втория ми цикъл "Орисия", чиято сърцевина са стихотворения тъкмо с еврейски мотиви – завръщането, родината, плачът на цигулката, търсещ я неизбежно, поривът на кръвта.”
Всеки един стих от стихосбирката „Небето е последният залог” носи своята искрица на истинска преживяност на автора към читателя и усещане на силна духовност. Да, стихотворенията на Рашел Леви имат дух и една дълбока мелодия, докосваща ценителите на словото. Подаряваме ви с удоволствие доза одухототвореност и музика от поезията й:

И НИКОЙ НЕ РАЗБИРА ЗА ТОВА...

През всичките кънтящи илиади,
през страшните кориди
в този град, издигнат в чест
на светлите величия,
минават тайно тихи нощни музи
и никой не разбира за това...

Под блясъка на толкова триумфи,
далече от очите на деня,
където кацат нощни пеперуди
и чакат хладните покои на съня,
тъкат в нощта му тихите Арахни
и никой не разбира за това...

Във вихъра на толкова победи,
изпод развети знамена ,
изчезва безнадеждната му сянка -
завинаги
в Тъгата на жена...

И никой не разбира за това...


САМОТА

Сиви сенки под сухи асми
и на паяка – вечни – следите.
Не прилича на ден, не е нощ -
не приспиват – горчат самотите.

Не е болка – да пиеш до дъно
от водата на извор потаен...
Не е страх – да напяват и баят
сам–сами тихи, мъдри лечители.

Не минава – защото е орис
и по-тежка от нея не зная,
но е път към онези резбари,
дето в дървено слънце я ваят.



НАДЕЖДА

Сред жалбите на чужди и на свои
над черквица, изгубена в пустиня,
- не вярвай в проехтелия си край...
На мъртвите очите не сънуват...

Сред зимния безкраен път, където
забравен чернозем неясно пламва
и звук от необят душата милва -
за гръм и пролет – има още време!

Не вярвай във последния ехтеж -
защото има миг подир разплата.
За мъртвите и живите – извечен.
...И не е само спомен и утеха...

Дочуеш ли божествената песен
на сляпо гъдуларче, на отшелник:
да знаеш, има още плод и вино...
В такава тиха нощ – не се умира.



Рашел Леви


Рашел Леви е родена през 1962 година в град София. В началото на 80-те пише и публикува в младежкия печат. През 1984 година се омъжва за поета дисидент Божидар Славов и споделя трудната съдба на обречения да бъде вън от обществения и литературния живот, поет. Редактира стихосбирките му, които са и първият самиздат в социалистическа България.
Не е допускана до обществена и професионална дейност преди 1989 година. След 1990 година с трудности и прекъсвания започва професионалния си път на преподавател по български език и литература. Днес е преподавател в 18 СОУ „Уилям Гладстон” в София.
       През 2012 година издава своята дебютна стихосбирка „Граничност”. Член е на Съюза на свободните писатели  и  на Дамския литературен салон „Евгения Марс”. Печелила е награда на национален литературен  конкурс. А тази година бе отличена с почетна грамота и награда "Народни будители - 2013" за поезия от Съюза на свободните писатели.

Можете да откриете стихосбирката „Небето е последният залог” от Рашел Леви в книжарница "София прес" (София, ул. Славянска 29) и в "Български книжици" (София, ул. Аксаков 10 градинката на "Кристал")

Очаквайте скорошното й представяне на  4. 12. 2013 (сряда) от 12.00 часа в Кинозалата на 18. СОУ – ул. "Пиротска" 68.

                     


понеделник, 25 ноември 2013 г.

ЕВГЕНИЯ КОСТАКИЕВА: „Стила на моето изкуство е стил „by Ния”!”

              Евгения Костакиева е млада, талантлива, вечно усмихната и доста самокритична
Евгения Костакиева
когато става въпрос за работата й като графичен дизайнер и като творец. Именно затова нейните работи са символ на високо ниво и качество. Ден преди откриването на първата й самостоятелна изложба, Ния сподели своите емоции и усещанията си за своето творчество. 
 Кога се появи влечението ти към рисуването? 
Като много малка. Рисувах нон стоп, мама трупаше купчини с „шедьоври” непрекъснато. Добре че пораснах и склоних да ги редуцираме до купчина висока само 1 см. 
 Кога осъзна, че имаш дарбата да рисуваш? 
Смятам, че човек осъзнава талантите си спрямо мнението на околните и средата, в която се развива. Аз, с баща художник, майка актриса, дядо писател и баба архитект мисля, че нямаше как да стана физик. Осъзнах, че имам дарба сама, но благодарение на подкрепата и вярата на нашите си позволих да се уверя в нея. Никога не са ме спирали да правя това, което искам и да се развивам в областта на изкуството, макар че то не е особено благодарно. 
 Таланта ти в тази посока предопредели ли по някакъв начин избора ти на професия? 

В началото със сигурност. В последствие осъзнах, че графичния дизайн няма особено много сходни черти с рисуването.
 Как определяш стила си на творене? 
Този въпрос ми го задават много често. Адски ми е трудно да определя стила си. Той е доста разностранен и минава през различни периоди. Обичам да рисувам живопис, обичам и графката, обичам и дигиталните си рисунки. Приемам ги всички като моето дете, което расте и минава през фазите на растежа: детство, пубертет и т.н. Има своите проблеми и иска да ги решава по всякакви начини. За това стила на моето изкуство е стил „by Ния”. 
 Влагаш ли по нещо от себе си в образите, които пресъздаваш? 
Разбира се. Всеки образ минава през ръцете на твореца си и „моите деца имат от моите гени” Какво е основното послание на изкуството, което създаваш? 
Послание. Предпочитам да не го определям сама. Обичам да казвам, че хората сами виждат посланията в картините. Усещат формите и настроенията. Ако един творец може да накара публиката си да извлече сама послание от изкуството му, значи е успешен творец. Послание има във всичко, дори в черния квадрат. Идеята е да се усети. Аз искам да пораждам у хората чувства, които те сами да превръщат в послания. 
 За какво мечтае творецът в теб? 
Мечтите са безплатни, затова аз имам в изобилие. Свързани са със абсолютно всичко и всички. Най-вече мечтая от небето вместо дъжд да валят акрилни бои. Ако има желаещи за изпълнение на тази мечта благодаря предварително.
 Има ли личности, които приемаш за свои учители в работата си като творец? 
Егон Шиле ... той ми е кумир. Смятам го за абсолютен гений в изразяването, чистата линията и живописта. И баща ми, разбира се. Той винаги ме е учил да бъда смела в изкуството си, а това е най-важното. 
 Какви са творческите ти планове, свързани с близкото бъдеще? А с по – далечното? 

На 26.11.2013 откривам самостоятелна изложба с дигитални рисунки от различни серии: винтидж, домашни любимци, tattoo peope, индийски момичета. В същото време подготвям втора самостоятелна изложба живопис на тема Африка. Надявам се, че в средата на 2014 ще бъде реалност и ще можете да я посетите. Правя портрети на прекрасни хора, които искат да зарадват себе си или близките си с нещо нестадартно https://www.facebook.com/pages/Portraits-by-Nia/506067816127991?ref=hl, поддържам блога си http://niqasenova.blogspot.com/ и правя бижута, рисувани на ръка. За по-далечното бъдеще още не знам, но се надявам плановете да бъдат все така динамични и отдадени на изкуството.

събота, 23 ноември 2013 г.

Галерия "Артур" представя Зимни миражи(живопис) на Иван Русев

Галерия "Артур" има удоволствието да Ви покани на откриване на изложба на Иван Русев на 28.11.2013 г. (четвъртък) от 18.30 ч. 
От 28.11. до 20.12. 2013г. галeрия „Артур” представя „Зимни миражи” – изложба живопис на Иван Русев. Срещата с неговата живопис е кратка почивка, отдъхване от забързания, объркан динамичен ден и зареждане на сетивата със слънчево усещане. Богата цветова палитра, импресивна игра на светлината, спонтанност на рисунъка са характерното в творчеството на живописеца Русев. Подбраните в ескпозицията платна са съхранени реални красиви мигове, редуващи се спомени от ярко лято, топло море, поля и небе, многогобагрена есен, човешки фигури и лица – всичко това осезаемо органично и искрено. Бликащата светлина е главно действащо лице в цветните импресии на Иван Русев. Тя обединява творбите в едно цяло и заразява с топла и светла енергия в студените зимни дни.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Премиера на Стихосбирка и Роман в НДК

Лирично – прозаичен празник ще събере почитателите на съвременната литература в ранния съботен следобед на 23 ноември в „Студио 5” на НДК. Началният час на събитието е 15:00. 
Негов организатор е Международна асоциация за българско изкуство по света. Поетичната книга на талантливата Мария Янакиева със заглавие „Срички по вятъра” и романистичното съ-авторство на интригуващия дует - Ива Касабова и Филип Данчев в „Да бъде приключение” ще бъдат представени премиерно пред публика. Водещ на вечерта ще е поетесата Даниела Капинчева, а гост– изпълнител ще е композиторът Иво Николчев, чиито композиции ще допълнят по неповторим и запомнящ се начин романтично– приключенската атмосфера. Това е втората по ред поетична книга за Мария след излязлата през 2012 година „Диви цветя”. Мария е позната на почитателите на мерената реч още като инициатор и организатор на четиритомната за сега поредица от поетични сборници с благотворителна цел – „Приятели в поезията”. За Ива и Филип това е дебютна книга, плод на съвместната работа на тандема благодарение на модерната и вече широко разпространена скайп комуникация, заради факта, че Филип живее и работи в София, а Ива – в Пловдив. Публиката познава писателския почерк на всеки от двамата автори от множеството им разкази, публикувани в личните им блогове. ”Да бъде приключение” е само началото на едно дълго и ползотворно многотомно приключение, което планират писателите. А вие, ако все още гоните срички по вятъра и жадувате за приключения, споделете с нас вълнуващата двойна премиера!

сряда, 20 ноември 2013 г.

„ЗА ДЕЦАТА - С ЛЮБОВ” ПРАВОТО ДА БЪДЕШ ДЕТЕ!

           Правото да бъдеш дете – да имаш възможност да играеш, да твориш и да се
развиваш! Празничен благотворителен концерт организира Националният дворец на децата на 21.11.2013 г. Той е посветен на Световния ден на детето,Деня на християнското семейство и православната младеж и се провежда под мотото „За децата-с любов”. Концертът е традиционен и в него участват най-малките възпитаници на сценичните школи и клубове на НДД. Съпроводен е с благотворителна изложба-базар и винаги е посветен на благородна кауза. Тази година тя е в подкрепа на децата на сирийските бежанци, които са настанени в интеграционния център в кв. Овча купел в София. Със средствата, дарени на благотворителния концерт и от изложбата–базар, Националният дворец на децата ще предостави на децата от този център играчки, спортни пособия и материали за детско творчество. 

 Концертът ще се проведе на 21.11.2013 г., от 18.30 в Театралната зала на Национален дворец на децата.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

"Атентаторът" - премиера на исторически роман на Ивелин Първанов

"Атентаторът" - премиера на исторически роман. Автор - Ивелин Първанов 
Галерия-музей „Класика” – София, ул. „Юрий Венелин” 32 

четвъртък, 21.11.2013, от 19.00 ч. ви каним на премиерата на историческия роман „Атентаторът”, с автор – Ивелин Първанов, представен от проф. Пламен Павлов от ВТУ. Романът е задълбочен и сериозен труд - и като коментар на събития в нашата история, довели до въвличане на България в няколко войни, и като художествен текст, базиран на факти и документи за едно от най-горещите десетилетия в българската история. Има какво да научим, има и над какво да се замислим...

"Във водовъртежа на илюзиите" - мемоари на Анка Китина

"Във водовъртежа на илюзиите" - премиера на мемоарната първа книга на Анка Китина Галерия-музей „Класика” – София, ул. „Юрий Венелин” 32 

Сряда, 20.11.2013 г., от 18.30 ч. среща с к.ф.н. Анка Китина и премиерата на нейната мемоарна книга „Във водовъртежа на илюзиите”.
 Книгата на г-жа Анка Китина е плод на преживяванията й през 6 дълги години "на гурбет" в Англия и Америка, и има за цел да разкаже на всички българи в над средна възраст, които желаят да потърсят щастието и препитанието си зад граница, какво може да ги очаква там...Любопитното е, че Анка Китина не остава само при разочарованията и нелепите ситуации, с които се сблъсква един интелигентен и образован човек в странство, търсейки работа за ежедневната си издръжка. Г-жа Китина разказва с много възхищение и разбиране за културата и културните събития в страните, които успява да посети; през нейните очи, и благодарение на живописното й слово, ще станете съпричастни на много от световните музеи, галерии, опери и други съкровищници на културата в Англия и Америка.

НЕКА ВАШЕТО ЛОГО СТАНЕ ЛИЦЕТО НА ЕДНА ОБЩОБЪЛГАРСКА КАМПАНИЯ!!!

МАБИС е сред основните инициатори и съ - организатори на Националната кампания "Една детска сълза - една молитва". Основен организатор и инициатор са Военно - патриотичните организации в страната. Кампанията е насочена към приучаване и насърчаване на родолюбиво чувство у българските деца от всички възрасти и подрастващите както в страната, така и зад граница посредством активната работа на правителствени и неправителствени организации и институции в сферата на образованието, изкуството и културата, физическото възпитание и спорта. За повече информация относно капманията ни пишете на лични съобщения тук или на мейла ни iabaw.press@gmail.com./само за пояснение: ЛОГО е стилизиран графичен знак говорещ за идеята, изграден от няколко елемента в два до три цвята/

Изложба "ТРИ ПОКОЛЕНИЯ"

Изложба "ТРИ ПОКОЛЕНИЯ" на художниците Христо БОЯДЖИЕВ /1912-2001/, Анна БОЯДЖИЕВА и Димитър ХИНКОВ в АРТ ЦЕНТЪР Плевен
зала "ХРИСТО БОЯДЖИЕВ" - 21.11.2013 - 10.12.2013, откриване 21.11.2013 в 17.30

сряда, 6 ноември 2013 г.

Благотворителна изложба "Фабрика за щастие" 2013

iKnow Club към Студентски съвет на НБУ има честта да Ви покани на благотворителна изложба, която е част от проекта “Фабрика за щастие”

Благотворителната изложба ще се състои на 11.11.2013 г. от 18:00 ч. в Аулата на НБУ.

На тази изложба ще имате възможността да закупите картина по ваш избор, като събраните средства ще бъдат дарени на децата от “Малък семеен дом за деца, изоставени и преживели насилие” към Фондация Агапедия - България.

КАМЕН ДОНЕВ - ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА ВСЕОБЩАТА ПРОСВЕТА

5-6 НОЕМВРИ, 19:00 Зала 1 на НДК Билети в Билетния център на НДК 

 ЛЕКЦИЯ № 2 

1. Морето се смее, Приливите безуморно бушуват край двата бряга И ни напомнят за превратностите на съдбата. 
2. Небето се смее, Животът ни затрупва с факти и събития И само един Господ знае Кой е спечелил и кой загубил от тях. 
3. Страната се смее, Мъглите и дъждовете отиват далеч Вълните отнасят световната суета И остават неколцина хубави спомени. 
4. Вятърът се смее, Самотата нахлува неумолимо Гордостта обаче пак надделява И само малка бръчка остава. 
 5. Народът се смее, Никога повече самота. Но честолюбието е необоримо Иронията на съдбата те държи в затворен кръг.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Юбилеен концерт "Бъди какъвто си"...

Юбилеен концерт "Бъди какъвто си" с песни по текстове на Александър Петров. 

Концертът е по повод 60 годишнината на Александър Петров и ще съдържа най-големите му хитове като: Богатство, Любовта без която не можем, Нашият град - Тангра Оловният войник, Бъди какъвто си, Жулиета - Тангра 2 Оставаме - Оркестър без име, песни на Щурците, Безсъние на Чочо Владовски и други големи хитове. С Участието на D2, Диана експрес, Сигнал, Фактор, Стенли, Дани Ганчев (Тангра), Нели Рангелова, Георги Христов, Веселин Маринов, Маргарита Хранова, Красимир Гюлмезов, Кристиян Бояджиев, Тони Чембъра, Боби Косатката, Тома Спространов и Приятели. 

Зала "България", 30 октомври, 19 часа.